Опозицията критикува липсата на подробни финансови разчети

В четвъртък Народното събрание окончателно одобри увеличаването на лимита за поемане на нов външен държавен дълг до 3,8 милиарда евро, съобщават от БГНЕС.

Решението бе прието на фона на сериозни искри в пленарната зала в София, тъй като Министерството на финансите така и не предостави на депутатите подробни разчети, които да обосноват спешната нужда от толкова мащабен финансов ресурс. Новите милиарди са предназначени за покриване на текущия дефицит в държавната хазна и за префинансиране на плащания по проекти от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Разпределение на силите в залата

Финансовата инжекция получи зелена светлина със 136 гласа „за“. Опозицията в лицето на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Възраждане“ и един народен представител от „Прогресивна България“ гласува против новите задължения. Депутатите от ГЕРБ-СДС избраха да запазят дистанция и гласуваха с „въздържал се“.

С приемането на текстовете се правят ключови промени в удължителния закон за бюджета. Въпреки опита на опозиционните сили да редуцират апетитите на финансовото министерство и да намалят лимита на дълга от 3,8 милиарда евро на 2,1 милиарда евро, предложението им бе отхвърлено от мнозинството.

Обвинения в укриване на информация

Спорът около новото задлъжняване започна още в бюджетната комисия, която след извънредно заседание във вторник прие текстовете на второ четене. В залата дебатите се фокусираха изцяло върху липсата на прозрачност от страна на вносителите.

„Поисканите разчети не са били предоставени“, заяви лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев.

От страна на „Демократична България“ настояха за пълна яснота колко точно средства са необходими на държавата в момента. Представителите на „Възраждане“ отидоха още по-далеч, като директно обвиниха управляващите, че укриват информация за реалното състояние на публичните финанси.

Мотивите на финансовото ведомство

От Министерството на финансите защитиха позицията си с аргумента, че парите са критично важни за държавните разплащания. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни пред депутатите, че през следващите месеци страната трябва да осигури сериозни суми по Плана за възстановяване, докато в същото време очакваните траншове от Европейската комисия все още се бавят.

Според представените данни, в периода между юни и август 2026 година предстои пик на плащанията по НПВУ. За пълното усвояване на средствата са нужни около 3,8 милиарда евро. Четвъртото плащане от Брюксел в размер на 1 милиард евро се очаква едва в края на юли, а петото — на стойност 1,6 милиарда евро — до края на настоящата година.

От ведомството изрично предупреждават за сериозен риск от забавяне или пълно задържане на европейските капитали заради неизпълнени реформи. Допълнителен натиск върху хазната оказват усложнената международна обстановка и постоянното поскъпване на енергоносителите.

Към края на май Министерството на финансите е разполагало с около 2 милиарда евро свободен ресурс извън неприкосновените средства в Сребърния фонд. Този резерв обаче трябва да обезпечи всички текущи разходи на държавата — от пенсии и трансфери към общините до издръжка на администрацията. Новият закон предвижда и увеличение на максималния лимит по средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари от 27 милиарда евро на 30,8 милиарда евро, което според вносителите ще осигури по-гъвкави и добри условия при тегленето на заемите.