Нулева година за новите държавни и общински инвестиции

Министерството на финансите налага пълно замразяване на новите инвестиционни проекти в строителството за следващата година. Строгите указания за подготовката на държавния бюджет за 2027 година са продиктувани от необходимостта България да представи пред Европейската комисия ясен план за свиване на бюджетния дефицит в условията на текуща наказателна процедура, пише вестник СЕГА.

Край на новите обекти и индексациите

Според разпространените от финансовото ведомство инструкции, министерствата и държавните органи трябва да преустановят изцяло практиката за индексиране на договори под претекст инфлация. Очаква се тази мярка да бъде официализирана чрез предстоящи промени в Закона за обществените поръчки.

Стартирането на нови строителни инициативи ще бъде разрешено единствено при доказана аварийност, за обекти в сферата на националната сигурност и отбраната, както и при проекти, чието отлагане би донесло финансови санкции за държавата. През следващата година приоритетно ще се довършват вече започнати обекти, като на ресорните министри е наредено да ревизират всички подписани, но нереализирани договори, за да преценят дали могат да бъдат прекратени. Отвъд това, следващата година трябва да отбележи финала на мащабната инвестиционна програма, предназначена за общините.

Рязко орязване на разходите

Очакваният ефект от рестрикциите е драстично свиване на капиталовите разходи. Прогнозите сочат спад от рекордните 9,36 милиарда евро за тази година до 6,69 милиарда евро през следващата. Голяма част от това намаление идва по естествен път и заради приключването на Националния план за възстановяване и устойчивост, чиито средства се усвояват интензивно през настоящата година в очакване на последното пето плащане от Европа.

Битката с бюджетния дефицит

Ограничаването на капиталовите разходи трябва да спести ресурс в размер на 2,5 процента от брутния вътрешен продукт, което е ключово за овладяване на бюджетната дупка. Заложените параметри в консолидираната фискална програма предвиждат дефицитът да спадне от 5,7 процента през настоящата година до 3,8 процента през 2027 година.

Брюксел вече препоръча на България в рамките на процедурата по свръхдефицит да не прибягва до механично орязване на разходите и да не жертва потенциала си за икономически растеж, а да търси мерки за трайно подобряване на структурата на публичните финанси. Въпреки това, държавата очевидно избира да насочи първите ограничения именно към новите инфраструктурни проекти.