Пантеонът е разположен в старото гробище на Русе, в Парка на възрожденците.

Тук се съхраняват костите на 453-ма революционери и опълченци, участвали в Руско-турката война (1877-1878 г.), четници и културно-просветни дейци. В Пантеона са положени костите на Любен Каравелов (1834 г. - 1879 г.), Захари Стоянов (1850 г. - 1889 г.), Тома Кърджиев (1850 г. - 1887 г.), Атанас Узунов (1857 г. - 1887 г.), Олимпи Панов (1852 г. - 1887 г.), на първите русенски учители - Даскал Драгни, Даскал Тони, Нил Изворов, Цани Гинчев и Драган Цанков - основател на читалище "Зора" в Русе; на участниците в Червеноводската чета, взела участие в Сръбско-турската война от 1876 г. и мн. др. Общият брой на почетените в Пантеона на възрожденците наброява 453-ма души.

В Пантеона са препогребани костите на Стефан Караджа, Филип Тотю, баба Тонка, Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Никола Обретенов и още много известни родолюбци и борци за национална свобода.

Техните останки са премесени от старите им гробове в крайдунавския град през 70-те години на миналия век. Намирали са се край някогашната църква "Всих светии", която била забележителна със своите цветни виенски витражи и уникални стенописи, но по необясними и до днес причини, навръх Димитровден 1975 г. е била разрушена. Надгробните паметници на героите били преместени с кранове в промишлената зона на Русе, докато се построи Пантеона. Тази на гроба на Любен Каравелов тежала цели 5 тона. За жалост, при преместването някои от паметните плочи били повредени. Целта е била благородна - да се съберат костите на героите на едно място, но щети така или иначе, е имало. 

Мнозина вероятно се питат защо Пантеонът е в Русе? - Голяма част от препогребаните в паметника-костница герои са свързани с дунавския град. В Русе след Освобождението умира Любен Каравелов, тук смъртта застига и Захари Стоянов; в Русе слага край на живота си Ангел Кънчев, тук увисва на бесилката Стефан Караджа.

Любопитен е фактът, че Пантеонът отдава почит на героите за свободата на България, като сякаш "помирява" техните идейни различия приживе: редом до костите на Захари Стоянов и Любен Каравелов са погребани останките на политическите им противници - Тома Кърджиев, Атанас Узунов и Олимпи Панов. Преди да бъдат разстреляни като организатори на Бунта на русофилите, те са били видни участници в националноосвободителното движение, герои от Сръбско-българската война.

Много е интересна историята с Иван Ведър - първият български масон, чийто паметник се намира зад Пантеона, където е гробницата на Захари Стоянов. Иван Ведър е уважаван гражданин на Русе, който спасил съгражданите си от избиване през 1877 г., като изкупил живота им с торба злато. Успял да уреди "сделката" чрез италианския консул Енрике де Губернатис, с когото отишли при турския военачалник, а той бил...брат-масон от Египетска ложа.

Любопитна е и историята на рода на баба Тонка. В Пантеона са почти всички Обретенови, без внучката на баба Тонка и съпруга й, чиито следи се губят и се смята, че и двамата нямат гроб. Иначе, най-ценната реликва на семейство Обретенови, съхранявана в Пантеона, е черепът на Стефан Караджа, който баба Тонка съхранявала и предала на децата и внуците си, а те го дарили на държавата.

Официалното откриване на Пантеона станало на 28 февруари 1978 г., със запалване на вечният огън, който е бил поддържан да гори постоянно до събитията през 1989-а и смяната на властта у нас. През 2001 г. храмът е християнизиран, с официалното поставяне на кръст върху купола, а в близост е изграден параклисът "Св. Паисий Хилендарски". През същата година е открита и музейната експозиция към Пантеона.

Автор: Еми МАРИЯНСКА