Брюксел готви нулеви данъци за тока на фона на кризата

Европейската комисия представя днес планове за намаляване на данъците върху електроенергията и за спешно координиране на запълването на газовите хранилища в опит да смекчи икономическите последици от войната в Близкия изток, съобщават от Reuters. Документите, видени от агенцията преди официалното им публикуване в Брюксел, разкриват, че Европа се изправя пред втора тежка енергийна криза за последните четири години, но този път блокът ще избягва налагането на таван върху цените на газа.

Отказ от радикални мерки

За разлика от 2022 година, когато намалените руски доставки изстреляха цените до исторически върхове, сега Брюксел не планира да облага извънредните печалби на енергийните компании. Проектопредложенията залагат на промяна в данъчните правила на ЕС, която да даде предимство на електроенергията пред изкопаемите горива и да улесни правителствата да намалят данъците за индустрията до нула.

Според експерти обаче тази ключова мярка може да се окаже структурно блокирана, тъй като промяната на данъчната рамка изисква пълно единодушие от всички 27 страни членки. Подобна инициатива на Комисията от 2021 година продължава да стои замразена в Съвета на ЕС. Умерената реакция на блока идва на фона на натиск от държави като Германия, Италия, Испания, Португалия и Австрия, които по-рано през април настояха за връщане на данъка върху свръхпечалбите.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен защити дългосрочния подход и призова за ускорено развитие на възобновяемите източници и ядрената енергетика. "Дори сраженията утре да бъдат прекратени, последиците ще се запазят дълго", категорична е Фон дер Лайен.

Сметката на Европа набъбва

Въпреки че най-големите доставчици на горива за Европейския съюз – САЩ и Норвегия – се намират извън конфликтната зона, последиците за пазара са осезаеми. Данните показват, че сметката на Европа за внос на изкопаеми горива е нараснала с 22 милиарда евро само за първите 44 дни от началото на военните действия на 28 февруари.

Парализата на ключови маршрути и атаките срещу комплекса Рас Лафан в Катар са изключили от пазара приблизително една шеста от световните доставки на втечнен природен газ (LNG). Енергийният комисар Дан Йоргенсен вече предупреди, че кризата е оскъпила газа в Европа със 70 процента. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че газовите хранилища в ЕС в момента са пълни на едва 28%, а авиационният сектор разполага с гориво за около шест седмици.

Българският отговор

Докато в Брюксел се търсят общи решения, на национално ниво държавите вече действат самостоятелно. От началото на конфликта 22 страни членки са въвели над 120 некоординирани спасителни мерки на стойност 9 милиарда евро.

България се очерта като първата държава в Европейския съюз, която въведе финансови компенсации за енергоинтензивните индустрии в отговор на новата криза. Ефектите от конфликта обаче ще се усетят и на макроикономическо ниво у нас, като Българската народна банка (БНБ) вече прогнозира ускоряване на инфлацията до 3.7% за 2026 година.

Експертите отчитат, че структурните промени през последните години дават известна устойчивост на блока. Заместник-директорът в мозъчния тръст Centre for European Reform Елизабета Корнаго посочва, че продължаващата блокада на Ормузкия проток "може да доведе до по-силен шок при петрола от този през 2022 г., сходен шок при газа, но по-малък шок при цените на електроенергията". Причината се крие в ръста на нисковъглеродното производство – през миналата година ЕС е генерирал 71% от електричеството си от ВЕИ и ядрена енергия.