Учените предупреждават, че процесът на възстановяване на озоновия слой все още продължава

Озоновата дупка над Антарктика продължава да намалява, като през 2025 година е регистрирана като петата най-малка от 1992 година насам. Това показват последните данни на Националното управление за въздухоплаване и изследване на космическото пространство (NASA) и Националното управление за океански и атмосферни изследвания (NOAA).

Според експертите положителната тенденция е директен резултат от глобалните усилия за ограничаване на вредните химикали и успеха на Монреальския протокол.

Възстановяване на щита на Земята

Монреалският протокол, подписан през 1987 година, изигра ключова роля за спирането на производството и употребата на хлорфлуорвъглероди (CFC) и други вещества, които разрушават озоновия слой. Този слой действа като естествен щит, предпазващ живота на планетата от вредната ултравиолетова радиация.

"Както се прогнозираше, виждаме тенденция озоновите дупки да стават по-малки по площ, отколкото бяха в началото на 2000-те години. Те се формират по-късно през сезона и се разпадат по-рано," заяви Пол Нюман, ръководител на екипа за изследване на озона в НАСА.

Данните за 2025 година

През настоящата година озоновата дупка достигна своя пик на 9 септември, покривайки площ от 22,86 милиона квадратни километра. За сравнение, най-голямата дупка, наблюдавана някога през 2006 година, е била с около 30% по-обширна – 26,60 милиона квадратни километра.

Средният размер на дупката между 7 септември и 13 октомври е бил 18,71 милиона квадратни километра, което я нарежда на пето място по малък размер за последните 33 години.

"След като достигнаха пика си около 2000 година, нивата на озоноразрушаващите вещества в стратосферата над Антарктика са намалели с около една трета спрямо нивата преди появата на озоновата дупка," обясни Стивън Монцка, старши учен в лабораторията за глобален мониторинг на NOAA.

Прогнози за бъдещето

Въпреки положителните резултати, учените предупреждават, че пълното възстановяване на озоновия слой е бавен процес. Хлорните съединения имат дълъг живот в атмосферата и продължават да оказват влияние. Очакванията са озоновият слой над Антарктика да се възстанови напълно до нивата от 1980 година около 2066 година.

Тази година благоприятните метеорологични условия и по-слабият полярен вихър също са допринесли за по-малкия размер на дупката, като са ограничили изтъняването на слоя.