Това е вторият пореден сезон със сравнително малък размер на дупката

Озоновата дупка над Антарктида окончателно се затвори на 1 декември, което е значително по-рано от обичайното за последните години. Данните бяха официално потвърдени от Службата за мониторинг на атмосферата "Коперник" (CAMS), която отчете най-ранното затваряне на пробива от 2019 година насам.

"Ранното затваряне и сравнително малкият размер на озоновата дупка през тази година е окуражаващ знак", заяви директорът на CAMS Лорънс Руил.

Според европейската служба, това е ясен индикатор за възстановяването на атмосферата след забраната на вредните емисии.

Рекордно ниски стойности

През 2025 година озоновата дупка достигна своя пик в началото на септември с площ от 21.08 милиона квадратни километра. Този размер е значително по-малък в сравнение с мащабните и дълготрайни пробиви, наблюдавани между 2020 и 2023 година. За сравнение, през 2023 година максималната площ надхвърли 26 милиона квадратни километра.

"Това отразява постоянния годишен напредък, който наблюдаваме във възстановяването на озоновия слой благодарение на забраната на озоноразрушаващите вещества", допълни Лорънс Руил, цитиран от "Коперник".

Динамика на процеса

Тази година озоновата дупка започна да се формира в средата на август. След пика през септември, площта се задържа между 15 и 20 милиона квадратни километра през октомври. През първата половина на ноември обаче започна бързо свиване, което доведе до пълното ѝ изчезване в първия ден на декември.

Технически терминът "озонова дупка" описва зона в стратосферата (на височина между 10 и 50 км), където концентрацията на озон спада драстично. Това явление се наблюдава ежегодно над Антарктида в края на зимата в Южното полукълбо, когато специфични метеорологични условия и наличието на химикали в атмосферата предизвикват разграждане на озона.

Ролята на Монреалския протокол

Възстановяването се дължи основно на Монреалския протокол от 1987 година, който забрани производството на хлорфлуоровъглероди (CFC) и други вредни вещества. Въпреки че 99% от тези химикали вече са спрени от производство, те се разграждат бавно и остатъчни количества продължават да влияят на атмосферата.

Според прогнозите на учените от CAMS, при запазване на сегашните тенденции, озоновият слой над Антарктида може да се възстанови напълно до нивата от 1980 година в периода между 2050 и 2066 година.