Отношението към Русия е като че ли мяра за всичко важно за българите
- Редактор: Виктор Тошев
- Коментари: 0
Русофилията и русофобията са социална патология, ако се изострят, те са вредни и опасни за обществото
Тези дни Народното събрание прие вяла декларация за 9 май, в която отдава почит на жертвите на Втората световна война, отдава признание към държавите-победителки и към фронтоваците от България и осъжда „всички форми на ксенофобия, екстремизъм, неофашизъм и насилие”.
Парламентът ни обаче не осъжда комунизма с неговите стотици милиони жертви по света, тъй като повечето депутати, както е известно, по един или друг начин са свързани с него, държавата ни в пълния смисъл на думата е посткомунистическа, а начело на властта са явни или скрити комунисти, бивши партийни секретари и агенти на ДС. Декларацията, както и острите словесни сблъсъци по нейното гласуване, са резултат от острото поляризиране на обществото ни на русофили и русофоби. В последно време тази поляризация е свързана със събитията в Украйна, с ликвидирането на „Южен поток”, с противопоставянето между ЕС и САЩ срещу Русия (и Китай) и с тенденциите на политическо разделение и политически конфликти у нас. Темата за русофилството и русофобството, още от Освобождението ни от турско робство, винаги се появява, когато България изпадне в криза, каквато и да е тази криза, даже и когато се отнася до съвсем друг казус, както е сега, например, с енергетиката или с членството ни в ЕС и др., при които казуси ние не се делим на енергоскептици и енергооптимисти, на еврофили и еврофоби, а пак на русофили и русофоби.
Отношението към Русия е като че ли мяра за всичко важно за българите. Очевидно е, че проблемът „русофили-русофоби” е изключително важен и от неговото решаване зависи хомогенността на нацията и съответно развитието на държавата и обществото и благоденствието на българите. За съжаление въпросите в тази област не се обсъждат, не се изследват и не се търсят начини как тази разделяща и противопоставяща ни един на друг пристрастеност да се ограничи в някаква степен и постепенно да изчезне, ако това въобще е възможно. Самите термини „филия” (мания) и „фобия” са от речника на психопатологията, в случай на социалната психопатология, защото фактически са две от основните форми на обсесиите, които, както знаем, са психични деформации. Обсесията (от латинското obsido – завземам, завладявам, обсебвам), фактически представлява психично състояние, при което личността пряко волята си е завладяна от мисли, преживявания (чувства и емоции), спомени, образи, страхове, влечения, намерения и др. И филиите (обсесивните влечения) и фобиите (обсесивните страхове и омрази) имат твърде широк спектър – от полъх на емоции, лека обладаност и неврози до прехождане към безкритична пристрастеност, психози и даже налудности – и влияят силно върху поведението на личността и на обществото. Освен това русофилията и русофобията се преформират в социални предразсъдъци, които стават мисловни, емоционални и поведенски стереотипи и управляват изцяло мислите, чувствата и волята на хората, без те да имат оттук насетне никакво критично отношение към реалността по повод на Русия, просто я обичат или мразят, и действат според съответната силна емоция. А известно е, че всяка дейност без мисъл, само по емоция, е вредна и опасна както за отделната личност така и за обществото. Русофилията и русофобията са страхотни инструменти в ръцете на корумпираните ни политици, тъй като чрез тях се влияе изключително ефективно (спекулативно) върху обществения разум и върху поведението на обществото.
По принцип в основата на русофилството и русофобството, според Самюел Хънтингтън, стои отколешното разделение на световното християнско общество на Западно (Римска империя, католици и протестанти, Европа) и Източно (Византия, православие, Русия). Сътресението започва, когато страни от Изтока – Гърция, България, Румъния, Сърбия, Украйна и др. – предпочетоха по-модерния и по-развит Запад и се отказаха от вековни традиции. В същото време, като контрапункт на това „предателство” (според Русия) президентът Путин и руснаците се обърнаха още по на изток, президентът на Китай седна до Путин да гледа грандиозния концерт за 9 май, „Южен поток” стана „Турски поток”, а на Червения площад демонстративно бяха показани най-страховитите съвременни оръжия за масово поразяване.
На 14 май в 17,30 ч. в Голямата зала на Регионалната библиотека „Любен Каравелов” – Русе Българската академия на науките и изкуствата ще проведе седмото издание на Патриотичните семинари, които вече 6 години се провеждат в крайдунавския град под научното ръководство на русенеца акад. Петър Иванов. Темата на семинара е „Русофили и русофоби в историята на България”. Водещ и лектор ще бъде акад. Григор Велев, председател на Академията. Ще участват проф. Алтънков от Калифорнийския университет в САЩ, доц. Николай Ненов от Историческия музей, акад. Каменова, чл.-кореспондент Костадинов и др. Всички русенци, които се интересуват от проблематиката и имат какво да кажат по въпроса, могат да участват в семинара.
Акад. Петър Иванов
Кои са най-големите проблеми на Русе
Опасно шофиране по булевард "България"
Драгомир Драганов става областен управител на Русе
Алисе Муртезова предлага спешна среща за мерките срещу...
Алисе Муртезова предлага спешна среща за мерките срещу...