Експертите алармират, че тенденцията може да влоши състоянието и да забави подходящото лечение

В ерата на социалните медии все повече хора търсят отговори за психичното си състояние в платформи като TikTok, Instagram и Facebook. Това, което започва като информационно търсене, често прераства в самодиагностициране на психологически проблеми, без консултация със специалист – явление, което експертите определят като рисково.

"Самодиагностиката въз основа на съдържание в социалните медии може да доведе до неправилни заключения", предупреждават специалистите от авторитетни източници като Johns Hopkins Medicine и други водещи институции в областта на психичното здраве.

Проучванията сочат, че около 30% от представителите на поколение Z вече са се самодиагностицирали с различни психични разстройства след гледане на съдържание в социалните мрежи. Най-често срещаните самодиагнози са свързани с тревожност (48%) и депресия (37%).

Защо самодиагностицирането е привлекателно

Достъпността на информацията и желанието за самопознание са сред основните фактори, насърчаващи тази тенденция. Социалните платформи предлагат чувство на общност и приемане, което е особено привлекателно за хора, които изпитват емоционални затруднения.

Алгоритмите на социалните мрежи допълнително усложняват проблема, създавайки т.нар. "ехо камери", където потребителите виждат все повече съдържание, свързано с психични разстройства, които потенциално имат.

Рисковете от самодиагностицирането

Експертите посочват няколко основни опасности, свързани със самодиагностицирането:

• Погрешна диагноза и неправилно лечение
• Повишена тревожност и "киберхондрия"
• Прекомерно опростяване на сложни състояния
• Забавяне на търсенето на професионална помощ
• Стигматизация и изолация

Особено притеснителен е фактът, че симптомите на различни психични разстройства често се припокриват, а техните проявления могат да варират значително при отделните хора.

Как правилно да подходим към психичното здраве

Специалистите препоръчват социалните медии да се използват като начална точка за информиране, но не и като заместител на професионалната консултация.

"Когато имате притеснения за психичното си здраве, най-добрият подход е консултация с психолог или психиатър," съветват експертите. Те могат да извършат цялостна оценка и да предложат подходящо лечение, съобразено с индивидуалните нужди.

За родителите е важно да проявяват разбиране, когато младите хора споделят притесненията си, и да им помогнат да потърсят квалифицирана помощ, вместо да разчитат на диагнози от социалните мрежи.

Въпреки рисковете, социалните медии имат и положителна роля – те спомагат за намаляване на стигмата около психичните проблеми и насърчават по-отворения диалог по тези въпроси. Използвани разумно, те могат да бъдат ценен ресурс в грижата за психичното здраве.