Депутатите предлагат солени глоби за организации, чиято дейност припокрива държавните функции

Партия "Има такъв народ" внесе тихомълком в Народното събрание законопроект, който предвижда забрана за дейност на неправителствени организации, чиито функции се припокриват с тези на държавни или общински органи. Текстът, публикуван на сайта на парламента, предизвика остри реакции заради потенциалния риск от закриване на ключови социални, правозащитни и спасителни структури.

За сериозността на проблема алармира пиар експертът Любомир Аламанов, който публикува подробен анализ на възможните разрушителни последствия от приемането на документа. Според неговите думи, предложението е целенасочен опит за "тотално съсипване на целия граждански сектор".

Законодателен абсурд или целенасочен удар

Въпреки че официалният мотив на вносителите вероятно цели ограничаване на външно финансирани политически организации, изключително широката и неясна формулировка на закона създава огромен структурен риск. Забраната за дублиране на държавни функции на практика поставя под заплаха организации, които ежедневно запълват критични липси в неработещия държавен апарат.

Ако законът бъде приложен в най-строгия му вид, структури като Планинската спасителна служба могат да бъдат заличени, тъй като дейността им се припокрива с тази на държавните институции по бедствия и аварии. Под същия административен удар попадат кризисните центрове за жертви на домашно насилие, организациите за безплатна правна помощ, както и десетки сдружения, подпомагащи деца със специални образователни потребности или тежки заболявания.

Финансова гильотина за гражданския контрол

Истинската цел на законопроекта обаче прозира в предвидените санкции. Документът въвежда драконовски персонални глоби за учредителите на подобни организации в размер на 25 хиляди евро при първо нарушение. При повторен опит за гражданска активност, финансовата санкция скача до 100 хиляди евро. Подобни суми действат като непреодолима бариера пред всяко доброволческо и обществено усилие.

От макроикономическа и управленска гледна точка, прехвърлянето на всички социални услуги обратно към държавата би струвало стотици милиони левове на бюджета – административен и финансов капацитет, с който институциите не разполагат.

Елиминирането на неправителствения сектор премахва и неудобния външен контрол върху властта. Организации като Гражданския съвет към Централната избирателна комисия или екологичните сдружения, които следят за злоупотреби в Министерството на околната среда и водите, ще загубят правото си на съществуване. Това създава перфектна среда за институционален монопол, прикриване на корупционни практики и пълна липса на прозрачност при разходването на публичните средства.