За обслужването и още нещо…..

Докато продължаваме да посрещаме намръщени всеки влязъл в ресторанта, хотела или кафенето, туризмът няма как да бъде спасен

Вчера въпреки дъжда тръгвам към кварталното магазинче за хляб. Стигам пред него и гледам – продавачката стои точно на входа на вратата и пуши. Изтъпаних се пред нея, красноречиво показвайки, че имам неистовото желание да си изхарча парите в магазина. Тя обаче тотален непукист. Пуши и дори не ме поглежда. Викам ѝ: „Извинете, бих искала да вляза“. А тя пръхтейки като кон на хиподрума, благоволи да се дръпне от вратата. След това можете да се досетите как премина общуването ни. Аз – вежливо-изнервено посочвам какво искам от рафтовете, тя – удряйки покупките на плота /отказах се мигновено да купувам яйца/.

След това отивам на среща в кафенето. Приятелката ми закъснява, затова поръчвам един чай, нищо че е юни, че нещо ми е студено. В този момент ставам свидетел на друга интересна сцена. Сервитьорката носи кафе на съседната маса. Вместо да го сервира с финес, както подобава учтивостта на всеобщото обслужване в целия свят, тя го „тросна“ на масата на едрия господин. Той съответно ѝ се сопна: „Момиче, я се върни! На мен така ми го сервират и у нас. Ама тук съм дошъл да ми го поднесат с уважение!“, скастри я клиентът. Девойката се извъртя, взе кафето и леко му го сложи на масата. Този път без много шум.

Та… разказвам ви всичко това, защото все някой трябва да изрече страшния извод на глас „ОБСЛУЖВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ Е ЛОШО!“

Заявявам ви го съвсем чистосърдечно и не искам да обидя когото и да било. Просто искам да помоля тези, които работят с клиенти, да се научат на повече толерантност и търпение. Да проумеят, че не обслужват зеленчуци, а живи хора. С техните проблеми, драми, мечти, истории. Ако все пак сте изнервени на клиентите, то напуснете тази работа. Очевидно тя не е за вас.

Където и да съм била по белия свят, навсякъде те посрещат с усмивка. Изобщо няма да коментирам Тайланд, където клиентът се чувства като богоизбран. Просто хората си имат традиции в туризма. И е ясно защо целият свят им гостува. Да, някои ще ме упрекнат, че усмивките им били фалшиви. Ма много важно! Предпочитам фалшивата любезност отколкото яростния отпор на продавачката или сервитьорката в България, дето имам чувството, че ще ме цапардосат с хляба по главата!

Така че, докато продължаваме да посрещаме намръщени всеки влязъл в ресторанта, хотела или кафенето, туризмът няма как да бъде спасен. Всичко се крие в отношението. И в първите седем години от възпитанието, разбира се.