Обмислят се помощи за затворени бизнеси срещу повече банкови плащания

0
Министър Петков обясни, че служебният кабинет не е задействал нови ковид-помощи за бизнеса, защото парите по европейските програми вече са били изчерпани
Министър Петков обясни, че служебният кабинет не е задействал нови ковид-помощи за бизнеса, защото парите по европейските програми вече са били изчерпани Снимка: БГНЕС

"При нов локдаун се обмисля помощта за затворените бизнеси да бъде обвързана с използването на повече електронни разплащания или такива по банков път"

Това обяви министърът на икономиката Кирил Петков пред депутатите от икономическата парламентарна комисия, цитиран от СЕГА. 

"Разговаряхме с министъра на финансите да свържем мерките за подпомагане с някакъв процент плащане по електронен път от клиентите и на 100% по банков път заплатите на служителите. Целта е тези сектори да станат още по-бели", посочи Петков, имайки предвид най-вече ресторантьорския бизнес, където заплатите основно се плащали в брой.

Близо 40 млн. лв. от предложената актуализация на бюджета за тази година са предвидени специално за подпомагане на затворени икономически дейности, ако новата ковид-вълна налага това, стана ясно от обясненията на икономическия министър. Освен това от европейската програма REACT EU през октомври се очаквал нов транш от 200 млн. евро, част от който също може да бъде използван за тази цел.

Още от миналата година ресторантьорският бранш настоява всяко затваряне заради пандемията да бъде съпроводено с адекватна и навременна компенсация, която да покрива 70-80% от оборота на заведенията.

Икономическият министър отново призова депутатите да гласуват актуализация на бюджета за тази година, за да може в оставащите месеци да се осигури разходването на 430 млн. лв. за подкрепа на бизнеса. От тях 260 млн. лв. са предвидени за продължение на мярката за запазване на заетостта "60/40". Други 100 млн. лв. са за подкрепа на самоосигуряващите се, 30 млн. лв. - за авиоиндустрията и останалите 40 млн. лв. ще бъдат "впрегнати" в помощ на туристическия и ресторантьорския бизнес, ако се наложи затваряне, чрез поемане на част от фиксираните разходи", обясни Петков.

Икономическият министър отчете, че вече е започнало изплащането на средствата по процедурата „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“. Тази мярка бе обещана на този тип фирми, т.нар. "големите малки", още през лятото на миналата година, но бе отворена за кандидатстване едва през февруари тази година. Първоначалният ѝ бюджет бе 78 млн. лв. "С промяна в ОП "Иновации и конкурентоспособност" успяхме да осигурим още 106 млн. лв., така че ресурсът е вече 184 млн. лв., от който ще може да се възползват близо 3700 фирми", посочи Ирена Младенова, зам.-министър на икономиката.

Тя увери, че с допълнителния ресурс ще може да бъдат подпомогнати повече фирми от туристическия бранш, които са кандидатствали по мярката и са оценени. Размерът на помощта е 50 000 лв. които може да бъдат използвани за оперативен капитал на фирмите за покриване на текущите оперативни разходи. Паралелно с оценяването започва плащането към първите 24 фирми.

С почти една година закъснение на финала е разплащането по мярката за подпомагане на пострадалите от ковид-кризата средни предприятия. Близо 1500 средни предприятия, кандидатствали през август 2020 г. за спасителни ковид-грантове между 30 000 и 150 000 лв., бяха одобрени през декември миналата година.

"За тази схеми се изисква много голям административен капацитет. Експерти от социалното министерство помагаха в оценяването, за да забързаме мерките", обясни Кирил Петков.

Той обясни, че служебният кабинет не е задействал нови ковид-помощи за бизнеса, защото парите по европейските програми вече са били изчерпани.

По схемата за отпускане на необезпечени банкови кредити с гаранциите на Фонда на фондовете вече бил активиран портфейл от 800 млн. лв. от търговските банки, като за 260 млн. лв. имало одобрени заеми. Сред тях са и малки фирми, които са били добри клиенти на банките, но не са получавали заеми, заради това, че са от най-засегнатите от кризата сектори. Петков увери, че 50% от риска се поема от търговските банки, затова те са и прецизни в подбора на кредитополучателите - нещо, което държавните органи нямали капацитет да направят. Очаква се Еврокомисията да одобри подобна гаранционна схема с необезпечени кредити и за ББР.

ОБЩИНА БЕЗ КОРУПЦИЯ

В Министерството на икономиката се обсъжда общ проект с "Трансперънси интернешънъл", с който всяка община, която изяви желание, може да се сертифицира като община с нулева корупция, обяви още служебният министър Кирил Петков. Това ще помогне да се повиши доверието на чуждите инвеститори, които не се впечатлявали толкова от добрите макроикономически показатели на страната и от ниския плосък данък, колкото от високите нива на корупцията.

"В Министерството на икономиката идват чужди инвеститори и още на петата минута стигаме до темата за корупцията. Те се страхуват да правят инвестиции. Трябва да ги убедим, че няма риск", каза Петков. Според него всяка община ще бъде заинтересована да получи сертификат "Община без корупция", защото МИ и Българската агенция по инвестиции ще представят пред чуждестранните компании тази информация, за да изберат къде да инвестират. Министър Петков е провел вече разговори с кметове и от Видин, Бургас и Русе са прегърнали идеята.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Рангеле, каква е тая музика, сватба ли минава?
- Грозданке, давай, че от 2 минути светофара свети зелено!

Харесай Дунавмост във Фейсбук