Откритието от Тринити колидж променя фундаментално разбирането ни за мозъчните процеси

Последните научни изследвания в областта на невробиологията разбиват досегашните теории за това как мозъкът съхранява спомените ни. Изследователският екип на д-р Томас Райън от Тринити колидж в Дъблин направи значително откритие, което променя разбирането ни за механизмите на паметта.

"Мозъкът е най-сложната структура във Вселената, а паметта – неговата най-голяма загадка", така започват често дискусиите между учените, опитващи се да разкрият тайните на човешката памет. Новото проучване предлага убедителни доказателства, че спомените не се съхраняват в изолирани неврони, както се смяташе досега.

Сложната мрежа на паметта

Вместо да бъдат запазени в конкретни мозъчни клетки, спомените се кодират в сложни мрежи от така наречените енграмни клетки. Тези специализирани неврони се активират при определено преживяване и формират уникален модел на невронна активност. При последващо активиране на същия модел, съответният спомен се извлича отново.

Особено важно откритие е, че връзките между различните групи енграмни клетки имат ключова роля за паметта. "Когато активираме един набор от клетки, често се активира и друг, свързан с предишен спомен. Това показва, че спомените са преплетени в невронна мрежа, а не изолирани един от друг", обясняват учените от изследователския екип.

Нови възможности за лечение

Новата теория опровергава старото схващане за единичен неврон като носител на конкретен спомен. Научните данни сочат, че паметта е резултат от динамичните връзки и пластичността на невронните мрежи. Това откритие отваря нови възможности за разбиране и потенциално лечение на заболявания като Алцхаймер и други невродегенеративни разстройства, свързани с паметта.

Предизвикателства и перспективи

Въпреки значителния напредък, по-голямата част от експериментите са проведени върху животински модели, което означава, че са необходими допълнителни изследвания, преди тези открития да намерят приложение в клиничната практика при хора. В научната общност продължават дебатите за ролята на други клетки и молекули в процесите на запаметяване.

"Разбирането на механизмите на паметта е ключът към бъдещето на невронауката и медицината. Новите открития ни приближават към деня, в който ще можем да помагаме на хората да възстановяват изгубени спомени или да лекуваме тежки невродегенеративни заболявания", споделят изследователите от екипа на д-р Райън.

Новите данни представляват важна стъпка към разгадаването на една от най-големите мистерии на човешкия мозък – как се създават, съхраняват и преплитат спомените, които формират нашата личност и възприятие за света.