Преоткрити кости от Леринген пренаписват човешката история

Прахът от забравени музейни кутии в Германия се превърна в ключ към пренаписването на човешката еволюция. Нови анализи на 125 000-годишен скелет на гигантски слон категорично доказват, че неандерталците са били изкусни и стратегически ловци, способни да повалят най-едрата мегафауна на своето време, съобщават от БГНЕС, позовавайки се на актуално изследване в научното издание "Scientific Reports".

Дълго време се е смятало, че тези ранни човешки предци са разчитали предимно на мърша или дребен дивеч, но ясните следи от оръжия по ребрата на колосалното животно разбиват мита за примитивните опортюнисти.

Случайното откритие от 1948 година

Историята на находката започва хаотично след края на Втората световна война. През 1948 г. в бивша кариера край германския град Леринген, област Долна Саксония, местни работници се натъкват на масивни кости. Впоследствие разкопките са оглавени от местен училищен директор. Сред калта е открито изключително рядко запазено оръжие – дълго дървено копие от тис, заклещено между ребрата на огромен слон с прави бивни.

Поради липсата на строга документация, фотографски архиви и последвали съдебни битки за собственост, скептиците в научните среди отхвърлят идеята за целенасочен лов. Те лансират хипотезата, че копието може да е попаднало там случайно чрез геоложки процеси. Така безценните останки потъват в забрава на тавана на малък музей в съседния град Верден в продължение на почти осем десетилетия.

Ревизия на доказателствата

Пробивът настъпва, когато екип от Държавната служба за културно наследство на Долна Саксония и Университета в Гьотинген отваря отново прашните каси.

Иво Верхайен: Никой не е открил нищо, защото никой не е търсел истински. Някои от разрезите са недвусмислени.

Анализът на Верхайен и екипа му разкрива ясни следи от прецизни кремъчни инструменти по ребрата и гръдната кухина на животното, които доказват системно анатомично разфасоване за извличане на вътрешни органи и месо.

Данните показват, че поваленото животно е било 30-годишен мъжки екземпляр, тежащ внушителните 3500 килограма и висок около 4 метра. Изборът на самотен мъжки слон не е случаен – той представлява много по-безопасна мишена в сравнение със стадо агресивни женски с малки.

Стратегия и оцеляване в ледената епоха

Начинът, по който е конструирано тисовото оръжие, показва, че то не е било създадено за хвърляне отдалеч. Неговият баланс е изисквал да бъде здраво държано и забито с огромна физическа сила отблизо, което предполага рисков, директен сблъсък с гигантската плячка.

Томас Тербергер: Находките предоставят ключов градивен елемент за съвременното разбиране на неандерталците, които вече са ловували стратегически.

Според археолозите древните ловци са добили близо 3.5 тона месо и мазнини от гиганта. Подобно огромно количество калории би могло да изхрани една общност през цял сезон. Успехът на такова мащабно начинание е изисквал отлична координация и голяма социална група за обработката и съхранението край езерото. Тези разкрития затвърждават позицията, че десетки хиляди години преди появата на съвременния човек (Homo Sapiens) в Европа, неандерталците са притежавали дълбоко познаване на природата, сложни умения за работа в екип и способност за дългосрочно планиране.