Икономистът предупреждава за огромна дупка в бюджета заради "Лукойл"

Новото правителство трябва спешно да извади на светло реалното състояние на публичните финанси, тъй като данните за бюджетния дефицит и инфлацията са били умишлено изкривявани. Това заяви икономистът Стоян Панчев в ефира на "bTV Новините" на 7 май, коментирайки фискалната политика на страната и изчерпания икономически модел.

Скритата картина на финансите

Според финансовия анализатор, предишните управления са прикривали реалните параметри на държавната хазна, за да отговорят на критериите за европейската валута.

„Ние на практика не знаем какво е реалното състояние на публичните финанси в България. Данните за бюджетния дефицит и инфлацията са били манипулирани, за да бъдат изпълнени критериите за влизане в еврозоната“, категоричен е Панчев.

Той подчертава, че официално обявеният бюджетен дефицит е далеч от истината. По думите му, макар да се твърди, че дефицитът е варирал между 3% и 3,5%, реалните стойности надхвърлят 4%. Икономистът обяснява последния инфлационен скок у нас именно с базов ефект и миналогодишни счетоводни похвати. „Всичко, което не бъде показано сега, после ще бъде приписано на новото правителство“, предупреждава той.

Казусът с "Лукойл" и позицията на INSA Oil

Извън дефицита, Панчев очертава и предстоящи тежки сътресения за фиска, свързани с арбитражното дело срещу България относно "Лукойл".

„Това е поредната чудовищна история, която може да ни залее. Още една дупка в бюджета“, посочва експертът.

Коментарът му в ефир дойде непосредствено след излъчено право на отговор от страна на "INSA Oil". Ръководството на компанията реагира остро на твърдения на Румен Овчаров. В официалната си позиция от дружеството заявяват: „Не продаваме нефт на „Лукойл“ и не участваме в износ на петролни продукти от рафинерията“. От ръководството допълват, че ще предприемат всички необходими правни действия за защита на репутацията си.

Рисковете след еврозоната

Стоян Панчев коментира и макроикономическите последствия след присъединяването на страната към еврозоната (официален факт от 1 януари 2026 година). Той изразява сериозни притеснения за бъдещата фискална дисциплина.

„Валутният борд стимулираше дисциплина. Еврозоната е точно обратното – виждаме примера на Гърция и опасността от по-разхлабена фискална политика“, анализира икономистът.

Според него държавата има възможност да запази сегашните нива на данъците, но категорично не може да продължи със същия модел на управление. Панчев е убеден, че методът, по който българската икономика е растяла през последните 20 години, вече е напълно изчерпан, а последните бюджети са правени изцяло директивно – със запълване на дупки, скриване на разходи и формално преследване на критерии.