Всеки допълнителен месец кърмене подобрява дългосрочно когнитивните функции

Времето, прекарано в бременност и кърмене, действа като естествен щит за мозъка и предпазва жените от когнитивен упадък в по-късен етап от живота. Това показват данните от мащабно проучване на "Калифорнийския университет" (UCLA), публикувано в научното списание "Alzheimer’s & Dementia". Изследователите са анализирали медицинската история на над 7000 жени на възраст около 70 години, които са били проследявани в продължение на 13 години чрез ежегодни тестове за обща когнитивна функция, визуална и вербална памет.

Месеци, които променят мозъка

Резултатите от дългогодишното наблюдение доказват правопропорционална връзка между репродуктивната история и здравето на нервната система. Според изнесените данни, жените, които са били бременни, имат средно с 0.60 точки по-високи когнитивни резултати на старини в сравнение с тези, които никога не са износвали дете.

Учените отчитат, че всеки допълнителен месец от бременността добавя по 0.01 точки към общия когнитивен резултат в дългосрочен план. Още по-осезаем е ефектът при кърменето. Всеки месец, в който майката кърми своето бебе, се асоциира с повишение от 0.01 до 0.02 точки при тестовете за вербална и визуална памет.

Ефект, сравним със спирането на цигарите

Въпреки че краткосрочно много майки се оплакват от временен спад в концентрацията непосредствено след раждането, дългосрочният ефект върху организма се оказва силно позитивен. Авторите на изследването отбелязват, че защитното въздействие на майчинството върху мозъка е напълно съпоставимо с ползите от утвърдени фактори като редовната физическа активност и категоричния отказ от тютюнопушене.

"Всяка възможност да насочим превантивни стратегии към по-рискови групи води до по-ефективни резултати в общественото здраве", заяви Моли Фокс, която ръководи екипа от антрополози в "Калифорнийския университет".

Хормонални или социални причини

Статистиката показва, че жените са непропорционално по-често засягани от болестта на Алцхаймер спрямо мъжете, като този феномен не може да се обясни единствено с по-голямата продължителност на живота при нежния пол. Именно това провокира изследователите да търсят отговорите в репродуктивните специфики на женския организъм.

Към момента точният механизъм, който предпазва невроните, не е напълно дешифриран. Учените предполагат, че става въпрос за комплексна комбинация от биологични промени, свързани с хормоналните нива по време на бременността, както и от социални фактори. Отглеждането на повече деца често е свързано с изграждането на по-стабилни социални връзки през годините, които редуцират стреса и насърчават по-здравословен начин на живот.

Следващата цел пред научната общност е да изолира конкретните биологични механизми, които носят тези ползи.

"Ако разберем защо тези репродуктивни модели водят до по-добри когнитивни резултати, ще можем да разработим терапии, включително нови или пренасочени медикаменти, които да възпроизведат този ефект", допълни Моли Фокс.