Традицията у нас датира от средата на миналия век и пази спомена за първите радиопредавания

Днес, 7 май, електронните медии и комуникациите в България отбелязват своя професионален празник по повод Международния ден на радиото и телевизията, съобщават от БТА. Празникът обединява всички журналисти, инженери и техници, които гарантират ежедневното функциониране на ефира, и припомня историческата първа демонстрация на безжично предаване на информация, направена в края на деветнадесети век.

Историческите корени на празника

Датата 7 май е тясно свързана с постиженията на руския учен и физик професор Александър Степанович Попов. На този ден през 1895 година той демонстрира пред Руското физико-химическо дружество първия по рода си уред за предаване и приемане на електрически сигнали на големи разстояния без използването на проводник. Няколко години по-късно, през 1899 година, изобретателят усъвършенства технологията, като добавя към радиоприемника телефонна слушалка, което позволява слуховото приемане на сигналите.

Развитието на традицията в България

У нас отбелязването на този ден започва малко след края на Втората световна война. От 1945 година датата официално се чества като Ден на радиото, а от 1968 година обхватът ѝ е разширен и става Ден на радиото и телевизията.

Историческите архиви пазят подробни сведения за първите масови чествания. Още през 1949 година се организират национални радиоизложби и концерти. В средата на миналия век се наблюдава изключително бурно развитие на родната индустрия в тази сфера. Историческите бюлетини отбелязват значителния напредък: "До 9 септември в страната нямаше жична радиофикация". Според данните от онзи период, до края на 1954 година радиотранслационните възли вече наброяват 1 057 с общо 230 000 радиоточки, а новопостроеният слаботоков завод "Климент Ворошилов" започва масово производство на български радиоусилвателни уредби.

От малките студиа до Националния център

С напредването на технологиите се появява нуждата от мащабна телевизионна инфраструктура. На 8 май 1975 година се състои ключово събитие за родните медии – направена е първата копка на Националния радио-телевизионен център в столицата. Проектът за съоръжението, разположено на площ от 220 декара, е предвиждал излъчването на хиляди часове телевизионна и радиопрограма годишно.

Дори и днес, развитието на медиите продължава да бъде мерило за технологичния напредък, а историческите артефакти, като първите внесени у нас радиоапарати от френски марки през 1924 година и родните приемници "Тулан" и "Бралт", остават ценна част от музейните експозиции.