Сондите "Вояджър" разкриват невидимата граница на нашата звездна система

През 1977 г. НАСА изстреля сондите "Вояджър", за да изследва планетите в Слънчевата система и междузвездното пространство. И двата апарата преминаха през така наречената "огнена стена" на границата на нашата звездна система, регистрирайки температури от 30 000 до 50 000 градуса по Целзий.

Има няколко начина да се определи къде свършва Слънчевата система - например там, където свършват планетите, или при облака на Оорт - границата на гравитационното влияние на Слънцето. Един от начините обаче е да се вземе за край границата на магнитното поле на Слънцето, там където то се сблъсква с междузвездната среда - известна като хелиопауза.

"Слънцето изпраща постоянен поток от заредени частици, наречен слънчев вятър, който достига три пъти разстоянието до Плутон, преди да бъде възпрепятстван от междузвездната среда", обяснява НАСА. "Това формира гигантски балон около Слънцето и планетите му, наречен хелиосфера."

Хелиопаузата се намира отвъд този балон, където налягането на слънчевия вятър и междузвездния вятър се уравновесяват. Това равновесие кара слънчевия вятър да се обръща и да тече надолу по опашката на хелиосферата.

На 25 август 2012 г. "Вояджър 1" стана първият апарат, който премина отвъд хелиосферата и прекоси хелиопаузата, последван от "Вояджър 2" през 2018 г.

Преди това учените не знаеха точно къде се намира границата, но фактът, че двете сонди я преминаха на различни разстояния, помогна да се потвърди, че краят на хелиосферата може да се измества с промените в слънчевата активност, подобно на бял дроб, който се разширява и свива при дишане.

Макар и да не е твърда граница или "стена" в буквалния смисъл, както понякога се нарича, и двете апаратни устройства измериха температури от 30 000-50 000 келвина, което е причината тази област понякога да бъде наричана и "огнена стена".

Апаратите оцеляха при преминаването през нея, защото макар частиците там да са изключително енергийни, пространството е толкова разредено, че вероятността от сблъсък е минимална и не може да се предаде достатъчно топлина на сондите.

Сондите "Вояджър" продължават да изпращат данни от другата страна на тази "стена" - единствените две апаратни устройства, които са я преминали, почти 50 години след изстрелването им. Те разкриват и неочаквани открития от първия ни поглед отвъд Слънчевата система.

"Измерване от магнитометъра на "Вояджър 2" потвърждава изненадващ резултат от "Вояджър 1": магнитното поле в зоната точно отвъд хелиопаузата е успоредно на магнитното поле вътре в хелиосферата", обясни НАСА малко след това откритие.

"С "Вояджър 1" учените разполагаха само с една проба и не можеха да кажат със сигурност дали това подреждане е типично за цялата външна зона или просто съвпадение. Данните от "Вояджър 2" потвърждават това откритие и показват, че двете полета са подравнени."