Наемите в Гърция растат три пъти по-бързо от европейските

Наемът на двустаен апартамент в гръцката столица вече изяжда 93,6% от средното месечно възнаграждение в страната, съобщават от Центъра за либерални изследвания "KEFiM". Силно потиснатите доходи и агресивно растящите цени на имотите превръщат намирането на дом в непосилна задача за по-голямата част от домакинствата в южната ни съседка.

Според публикувания през април 2026 година анализ на центъра, Гърция отбелязва поредна година на драстичен скок в цените на наемите. През изминалата 2025 година увеличението е с 10,1%. Това отрежда на страната второ място в целия Европейски съюз по най-бързо растящи наеми, веднага след Хърватия (17,6%), и изпреварва значително средноевропейския темп от едва 3,2%.

Европейски цени на фона на балкански доходи

Финансовата тежест върху живеещите в Атина е напълно диспропорционална спрямо техните реални доходи. За сравнение, средният наем на двустаен апартамент в ЕС отнема 45,6% от заплатата, докато в гръцката столица този дял се удвоява. Дори наемането на скромно едностайно жилище изисква 70,2% от средния месечен доход. Ако домакинството се нуждае от тристаен апартамент, наемът скача до 140,4% от възнаграждението, което прави оцеляването без множество източници на доходи математически невъзможно.

Официалните данни на "Евростат" потвърждават мащаба на кризата. Към настоящия момент гръцките домакинства отделят 36% от разполагаемия си доход единствено за жилищни нужди – абсолютен антирекорд в рамките на ЕС, където средното ниво е 19%.

„Кризата с достъпността на жилищата се дължи на ниските средни брутни месечни възнаграждения в страната от 1496 евро, което е под половината от средното ниво в Европейския съюз от 3317 евро“, посочват анализаторите от "KEFiM".

Редица фактори подхранват агресивния ценови шок. След колапса на имотния пазар по време на голямата финансова криза (2008-2017 г.), цените на жилищата в Атина са нараснали с внушителните 86%, надминавайки дори предкризисните си нива. Към това се добавят липсата на ново строителство, стотиците празни апартаменти и огромният натиск от страна на туристическия сектор.

Драконовски мерки срещу платформите за нощувки

В опит да овладее социалното напрежение, гръцкото правителство предприе безпрецедентни рестрикции срещу платформите за краткосрочно отдаване под наем. Властите наложиха пълен мораториум върху издаването на нови регистрационни номера (AMA) за "Airbnb" в трите най-натоварени общински района на Атина, който ще остане в сила до края на 2026 година. Мерките обхващат и популярни дестинации като Солун, Санторини и Халкидики.

Успоредно с това държавата стартира масови проверки, като само през последните месеци данъчните служби са засекли близо 600 собственици, укрили над 8,9 милиона евро приходи от платформи за нощувки.

Чуждите инвеститори под ударите на закона

Най-тежкият удар обаче е насочен към чуждестранните купувачи, възползващи се от програмата "Златна виза". Правителството официално забрани използването на тези имоти за краткосрочен наем. Всеки инвеститор, закупен обект по програмата, е задължен да го отдава единствено дългосрочно. При установено нарушение законът предвижда отнемане на разрешителното за пребиваване и налагане на еднократна административна глоба в размер на 50 000 евро.

Освен това държавата вдигна драстично прага за инвестиция – от 250 000 евро на 800 000 евро за най-желаните райони като Атика, Солун и големите острови, с цел да охлади изкуствено напомпания пазар, който изтласква местното население извън родните му градове.