Вносът на евтини работници замразява заплатите в България

Очакването и реалната смяна на валутата са основният двигател на инфлацията в България още от лятото на миналата година след получаването на конвергентния доклад. Това заяви икономистът и съосновател на Експертния клуб за икономика и политика Стоян Панчев в студиото на Дарик радио пред водещата Ружа Райчева. Експертът анализира разнобоя в правителството относно причините за поскъпването, очакваната ревизия на бюджетния дефицит от Европейската комисия, рисковете от масовия внос на чуждестранни работници и промените в закона за бързите кредити.

Разнобой във властта и скритият дефицит

Според Стоян Панчев в правителството е настъпило объркване по въпроса дали поскъпването на живота се дължи на единната европейска валута. Докато министър-председателят Румен Радев и управляващата партия поддържат тезата, че инфлацията идва от еврото, министър Гълъб Донев е изразил противоположното мнение по време на конференция за Европейския стабилизационен механизъм, преди премиерът отново да потвърди първоначалната позиция при изслушване в парламента.

"В Хърватска се случи по същия начин този процес, особено на страни, които икономически не са конвергирали с останалата част от еврозоната, а това преминаване от една валута в друга е доста травматично и води до изпреварващ ръст на цените", коментира Стоян Панчев в ефира на Дарик радио. По думите му България вече заема второ място по инфлация в еврозоната след Литва и трайно присъства сред първите три държави по този показател, докато Международният валутен фонд е излязъл с по-негативна прогноза за страната ни, предвиждаща по-висока инфлация и по-нисък икономически ръст.

Преподавателят в Софийския университет посочи, че при официална инфлация от около 5–6% хората трудно вярват на статистиката, тъй като в ежедневното потребление на много места цените директно са се изравнили при съотношение един към едно спрямо предишната стойност. Като причина за недоверието той изтъкна факта, че Националният статистически институт продължава да се ръководи от същите кадри, за които разследване на изданието „Политико" е документирало, че са манипулирали данните за инфлацията, за да изглеждат изпълнени критериите за членство.

По отношение на публичните финанси икономистът обясни, че страната ни не изпълнява критерия за дефицита поне от 2024 година, но влизането в процедура по свръхдефицит е било избегнато чрез счетоводни трикове от управлението на „сглобката" и кабинета „Желязков", които са бързали да използват политическия прозорец преди той да се затвори за десетилетие напред. Според Панчев именно прикриването на старите задължения обяснява защо настоящият бюджетен дефицит достига 5,7%.

Експертът прогнозира, че до месец Европейската комисия може да обяви официално преразглеждане на данните по искане на Министерството на финансите, което да покаже реален дефицит за 2025 година от 4% или 5% вместо отчетените под 3%. По думите му честите пресконференции на Теменужка Петкова и ГЕРБ по специфични теми като сертификатите на Агенция „Пътна инфраструктура" са превантивен опит да се смекчи репутационният удар, тъй като партията разполага с информатори сред заместник-министрите от старите кабинети и знае за течащата проверка.

В сектора на търговията на дребно водещата Ружа Райчева припомни данните на Комисията за защита на потребителите за наценки до 100%, а при маслото — до 150%. Стоян Панчев обясни, че смяната на валутата дава лесна възможност на търговците да вдигат цените, а към това се наслагват съмненията за олигопол и координация на маржовете между големите хранителни вериги — процес, за който все още липсва официален доклад от Комисията за защита на конкуренцията.

Пазарът на имоти и дълговата криза в Европа

Икономистът предупреди, че макар в момента да не се наблюдава ръст на паричната маса, охлаждането на цените може да дойде единствено през нова икономическа криза, за каквато вече има първи сигнали. Данните за третото тримесечие на годината отчитат спад на сделките с недвижими имоти от около 20% на годишна база. Според годишното проучване „Индекс на богатството на българите", изготвяно от Стоян Панчев и Макс Баклаян, делът на недвижимите имоти в богатството на българските домакинства вече е нараснал от 70% на 72%.

Въпреки хипотезата, че през 2025 година гражданите масово са купували жилища преди смяната на валутата, настоящият брой на сделките е паднал дори под нивата от 2023 и 2024 година. Свиването на този сектор застрашава строителството и банките, които вече започват да повишават лихвите. Според Панчев това се дължи на изтичане на ликвидност от банковата система след влизането в еврозоната — вероятно заради изнасяне на капитали от местните трезори към банките майки след освобождаването на минималните задължителни резерви. За да привлекат ресурс чрез депозити, банките вдигат лихвите по спестяванията, а оттам поскъпват и кредитите.

Паралелно с това на международните пазари доходността по американските и френските държавни ценни книжа достига рекорди за последните между 10 и 25 години. Разликата между френските и базовите германски лихви вече е на нивата от дълговата криза през 2011 година. Икономистът посочи, че като се съберат държавният, корпоративният и частният дълг на домакинствата, Франция има най-високата задлъжнялост в света от над 360% спрямо брутния вътрешен продукт. В комбинация с тежките демографски и миграционни процеси, описани включително в изтекъл доклад на френското разузнаване, както и с факта, че според „Файненшъл таймс" Франция е единствената европейска държава, в която средната пенсия надвишава средната заплата, втората по големина икономика в еврозоната дава първи признаци на бюджетна и социална криза.

Трудовата миграция и капанът на средните доходи

Особен акцент в разговора беше поставен върху ускорения внос на работници от трети страни у нас през 2024, 2025 и 2026 година. По думите на Стоян Панчев само за първата половина на 2026 година в България са влезли толкова трудови мигранти, колкото през цялата предходна година.

"В определени сектори, и това са предимно секторите с най-ниски заплати по съвсем официални данни, работодателите са предприели една политика, която е рационална от тяхна гледна точка, но вредна за стопанството като цяло и за трудовия пазар, а именно да заместват българските работници с чуждестранни", заяви съоснователят на Експертния клуб за икономика и политика.

Като най-ярък пример той посочи хотелиерството и ресторантьорството, където по данни на Националния статистически институт възнагражденията са най-ниски, вносът на кадри е най-голям, а същевременно според последната статистика за висшето образование специалността „Туризъм" е с най-висока безработица в страната. Чуждестранни работници все по-масово навлизат още в производството, строителството и сметопочистването в София. Панчев припомни и двете тежки трудови злополуки от миналия месец, включително взрива в град Бяла, при които загинаха работници от Узбекистан и Непал.

Според икономиста процесът вече обхваща и здравеопазването — 60% от студентите по медицина у нас са чужденци, а общинските болници с най-ниски заплати във Варна, Русе и Перник вече заменят българските лекари с чуждестранни специалисти. Намаляването на заетостта сред българите и замразяването на доходите задържат страната в така наречения капан на средните доходи — тема на предстояща конференция следващата седмица във Философския факултет на Софийския университет. Вместо бизнесът да инвестира в автоматизация, роботизация и производства с висока добавена стойност по примера на Южна Корея, Тайван, Китай и Полша, разчитането на евтин вносен труд обрича икономиката на стагнация.

Ремонтът на закона за бързите кредити

В края на интервюто Стоян Панчев коментира приетите на първо четене в Народното събрание промени в Закона за потребителския кредит, внесени от „Прогресивна България", от които управляващите са отстъпили в частта за драстичното свиване на тавана за оскъпяване. Засегнати от сектора на бързите заеми у нас са около 1 милион граждани.

"Законът, който беше приет преди повече от 10 години, всъщност не работеше. Той изглеждаше на хартия много строг, много ограничителен, но всъщност точно защото е твърде строг и твърде ограничителен, на практика се заобикаляше по всевъзможни начини", обясни икономистът пред водещата Ружа Райчева. Според него старите рестрикции са прогонили големите международни компании около 2017 година, изтикали са коректните български фирми от сегмента на най-малките заеми и са отворили ниша за полулегални лихварски офиси със затъмнени прозорци, които събират вземанията си чрез силови методи и създават зависимости, използвани включително за купуване на гласове по време на избори.

Експертът оцени като стъпка в правилната посока първоначалния вариант на Министерството на икономиката, който е близък до румънския модел, както и идеите за повишаване на изискуемия капитал за регистрация, забраната за отпускане на заеми през нощта и възстановяването на достъпа на кредитните фирми до регистрите за заетост и за лица със зависимости към хазарта. Той апелира депутатите да прецизират текстовете между двете четения с реални пазарни разчети, тъй като дори статистиката на Българската народна банка смесва бързите кредити с цялото небанково кредитиране, за да не се стигне до нов популистки закон, който отново да стимулира сивия сектор.