Нечетен брой блюда и запалено дъбово дърво носят благополучие в дома

Днес, 24 декември, православният свят отбелязва Бъдни вечер – един от най-важните семейни празници, предхождащ Рождество Христово. Денят, познат още като Малка Коледа или Суха Коледа, е посветен на подготовката на дома за раждането на Божия син. Традициите съчетават християнското смирение с древни народни вярвания за здраве и плодородие.

Символиката на Бъдника

Централно място в празничната нощ заема Бъдникът. Според обичая, младо дърво – обикновено дъб или круша, се отсича и донася в дома, за да поддържа огъня в огнището през цялата нощ. Преди да се постави в огъня, в дървото се пробива дупка, която се пълни с масло, тамян и восък.

Огънят е символ на живота и на светлината, която Иисус Христос носи на човечеството. Народното вярване гласи, че докато огънят гори, край него се събират починалите предци и самата Божия майка. По искрите от пламъка стопаните гадаят за бъдещата реколта – колкото повече са те, толкова по-богата ще бъде годината.

Трапезата и нечетният брой ястия

Вечерята на Бъдни вечер е последната от Рождественския пост, затова всички ястия на масата задължително са постни. Традицията повелява те да бъдат нечетен брой – най-често 7, 9 или 11. Числото 7 символизира дните от седмицата, 9 е продължителността на бременността, а 11 напомня за броя на апостолите без Юда Искариотски.

Задължително на трапезата присъстват:

• Варен боб и сарми с ориз;

• Ошав от сушени плодове;

• Мед, орехи и чесън;

• Пълнени чушки и баница с тиква.

Орехите имат специално значение – след вечеря всеки член на семейството разчупва по един. Ако ядката е здрава и бяла, годината за човека ще бъде успешна и изпълнена със здраве.

Обредният хляб „Боговица“

Обредната питка е най-важният символ на масата. Тя се замесва рано сутринта, като в някои региони все още се спазва традицията за използване на „мълчана вода“ – вода, донесена от девойки, които не са промълвили дума по пътя. Хлябът е кръгъл, изобразяващ цикличността на живота, и често е украсен с форми от тесто, символизиращи ралото, житните класове или къщата.

В питката се поставя сребърна пара. Този, на когото се падне парата, се смята за благословен с най-много късмет през идната година. Първото парче от хляба винаги се отделя за Богородица и починалите членове на семейството.

Трапезата се прекадява с тамян от най-възрастния мъж, за да се прогонят злите сили. Според традицията, масата не се раздига след края на вечерята, за да може „Божията майка да се нахрани“.