Древните ритуали за здраве съвпадат с християнския Гергьовден

На 6 май хиляди мюсюлмани и роми в България отбелязват пролетните празници Хъдърлез и Едерлези, които календарно и символично съвпадат с християнския Гергьовден. Ритуалите край свещени места генерират огромен поток от религиозен туризъм, като само в рамките на едно денонощие над 10 000 души посещават знакови локации в Кърджалийско.

Срещата на Хизр и Иляс под егидата на ЮНЕСКО

Сред мюсюлманите в България пролетният празник се почита под името Хъдърлез. Името произлиза от сливането на фигурите на двама пророци – Хизр (Хъдър), който е покровител на сушата и пазител от пожари, и Илия (Иляс), който е владетел на водите. Според алианите в Североизточна България цяла година двамата обикалят света в различни посоки и се срещат на земята именно на 6 май, за да отключат плодородието, затоплянето на земята и раззеленяването на природата.

Значимостта на празника е международно призната. През 2017 година, след съвместна кандидатура на Турция и Северна Македония, ЮНЕСКО официално вписва "Хъдърлез" в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството.

Въпреки общоприетия му статут на символ на мирното балканско съжителство, от строго теологична ислямска перспектива ритуалите често търпят критика като паганистични остатъци и суеверия.

Ритуалното къпане и молитвите за здраве

В много отношения обредите не се различават от тези на християните. Основен акцент на празника е почитането на целебните извори. Хиляди се стичат към скалите на местността "Дамбалъ" край Момчилград за голямото ритуално къпане на болни в полунощ. Вярва се, че точно тогава водата става изключително лековита, тъй като над нея прелетява самият праведник Хазър. Масовостта на събитието налага Община Момчилград традиционно да затваря движението за автомобили до местността и да организира буферни паркинги и екипи на полицията.

Друга ключова точка е уникалната 7-вековна Дървена джамия в кирковското село Подкова, където се провежда мащабен мевлид, събиращ едновременно мюсюлмани от България, Турция и Гърция. Призори децата и младежите се търкалят в росната трева за здраве, следвайки вековните обичаи.

Курбан за берекет и поп-културата на Едерлези

За разлика от християнската традиция, при мюсюлманите коленето на животно на Хъдърлез не е масов обичай, макар че в Родопите присъства осезаемо. Вярва се, че жертвата се прави "за здравето и берекета на стоката", като по-възрастните казват, че курбанът е "Господ да пази стадото, да върви работата напред, да наспори мляко и сирене". За здраве с кръвта се поставят точки върху челата на децата, а хората се събират край селата, за да въртят чевермета.

Успоредно с това, ромите припознават Свети Георги като свой спасител от изчезване. Празникът им Едерлези трае три дни, изпълнени с курбани, люлки за момите и гадаене за бъдещето. С времето този локален патриархален ритуал придобива глобални мащаби, благодарение на комерсиализацията му чрез емблематичната музика на Горан Брегович, която превръща ромския прочит на пролетта в световен поп-културен феномен.