Държавният архив разкрива забравени традиции от миналия век

Докато градската управа и военните са провеждали пищни паради за 6 май преди век, русенските ученици масово са предпочитали да наемат лодки до дунавските острови или да се забавляват на традиционната Тарла. Това разкрива началникът на Държавен архив - Русе Толя Чорбаджиева, позовавайки се на публикации във вестник "Русенска поща" от 1926 година, които описват пъстрата картина на празника.

Пищен парад и затворени пивници

През 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век Гергьовден е бил един от най-значимите дни в годината за града. Търговците са затваряли всички магазини, пивници, сладкарници и ресторанти, а витрините са били задължително закичени с националния флаг, зеленина и портретите на царското семейство.

Денят е започвал с празнични литургии и молебени за здраве в големите храмове "Свети Георги" и "Света Троица". Кулминацията на официалните чествания е бил военният парад. На площада са се строявали частите на 5 пехотен дунавски полк, Дунавската флотилия и артилерийските подразделения. Под смаяните погледи на гражданите военните са демонстрирали умения, включително впечатляващи "фатки със сабя", а в марша са се включвали всички благотворителни, спортни и браншови организации.

Бягство към островите и Тарлата

Строгата официалност обаче не е била по вкуса на всички. Изданието "Русенска поща" от 5 май 1926 година отбелязва с леко възмущение, че много от учениците са отсъствали от церемониите. Вместо да слушат патриотични речи на площада, младежите са избирали развлеченията.

Семейства, влюбени двойки и ученически компании са наемали лодки, които специално за празника са возили на половин цена, и са отплавали към дунавските острови Матей и Люляка. През тези години островите са функционирали като своеобразен елитен курорт, където русенската бохема е прекарвала времето си с кошници за пикник, мандолини и балалайки.

Друг притегателен център е била традиционната русенска Тарла – емблематичен пролетен панаир, разположен край реката, предлагащ люлки, стрелбища и захарни петлета.

Именици отказват гости

Любопитен детайл от пресата през 1926 година са публикуваните обяви на имениците. Оказва се, че социалната норма по онова време е била различна – множество граждани с името Георги изрично са пускали съобщения във вестника, че няма да приемат гости в домовете си.

В същото време заведенията са привличали клиенти със специални оферти. Бирария "Хаберман" е рекламирала, че ще лее шуменско пиво, а търговци са предлагали специално анхиалско вино за празника. Отбелязването на имения ден е имало и благотворителен характер, като архивът пази сведения за русенци, които са дарявали средства на местното сиропиталище в чест на личния си празник.