Най-голямата изборна победа идва преди 86 години

Най-убедителната изборна победа в българската история принадлежи на цар Борис III, който през 1940 година вкарва 142 депутати в 25-ото народно събрание, съобщават от "24 ЧАСА". Мнозинството от 88 на сто е формирано изцяло от безпартийни кандидати по изрична идея на монарха, като 107 от народните представители прекрачват прага на институцията за първи път.

Абсолютно мнозинство под контрола на монарха

Специфичните избори през 1940 година се провеждат повече от месец в различни населени места, завършвайки в София и Стара Загора броени дни преди рождения ден на царя. Липсата на партийна принадлежност е задължителна – депутатите са военни, общественици, индустриалци и интелектуалци. Това мнозинство избира за министър-председател Богдан Филов, който следва стриктно насоките на Борис III.

Изборният процес е белязан от силна държавна намеса. Полицейският началник Никола Гешев мобилизира два отдела на Държавна сигурност, за да следят опозиционни фигури като Александър Цанков, Никола Мушанов и Кимон Георгиев. Земеделци и социалдемократи са подчинени от новото мнозинство.

Показателни са думите на адвокат Стефан Димитров при задочната защита на земеделеца Стоян Омарчевски пред Народния съд: "Грижата на цар Борис и камарилата му беше да се издирят, а ако не могат да се намерят, да се извадят от възглавниците хора, които просто да бъдат поставени на ръководните места на държавата, които да проведат оная външна и вътрешна политика, която на този самодържец беше най-угодна."

Земеделският възход и реформите на Стамболийски

Втората по значимост победа, но най-голяма за реална политическа партия, е постигната от БЗНС през 1923 година – 53,8% от гласовете. Под ръководството на Александър Стамболийски съюзът увеличава електората си над четири пъти за пет години.

При откриването на сесията след изборите, Александър Стамболийски: "Твърдо и решително изразената народна воля на 22 април т.г., резултат на която сте вие, е още едно доказателство, че пътят, който сме избрали да вървим след войните и тежките национални катастрофи, е път прав и сигурен."

Управлението му оставя трайна следа с мащабни реформи в полза на селското население, което тогава наброява 70 на сто от общо 4,8 милиона българи. Стамболийски ограничава земевладението до 300 декара, раздава земя на малоимотните, създава водни синдикати, въвежда задължително прогимназиално образование и прогресивен данък върху общия доход.

Рекордьори в изпълнителната власт

Търновската конституция не определя точен мандат на правителствата, което води до сериозни амплитуди в продължителността на управленията. Абсолютен рекордьор по непрекъснато управление остава Стефан Стамболов с 6 години и 9 месеца (1887 – 1894 година).

По време на тоталитарния режим Станко Тодоров ръководи Министерския съвет 9 години и 11 месеца, изпреварвайки Тодор Живков (8 години и 7 месеца). В най-новата демократична история този резултат е изравнен от Бойко Борисов, който е премиер почти 10 години, макар и с подадени две оставки.

По брой заемания на премиерския пост лидер е Александър Малинов, който оглавява правителството пет пъти.

Парламентарни парадокси и липсващи мандати

Историята на Народното събрание крие сериозни контрасти. Третото обикновено народно събрание работи с едва 47 депутати, докато Четвъртото велико народно събрание събира 577 представители.

Българският парламент е прекарал общо 6557 дни без да заседава през своята 147-годишна история, което се равнява на близо 18 години. Най-дългият период на прекъсване е от 19 май 1934 година до 22 май 1938 година след преврата на политическия кръг "Звено".