Стотици вярващи посрещнаха Великден в Басарбовския манастир

Стотици миряни се стекоха навръх Великден в единствения действащ скален манастир в България – "Св. Димитър Басарбовски", разположен в живописната долина на река Русенски Лом край Русе. Поклонници от цялата страна и съседна Румъния изкачиха стръмните стъпала, за да се помолят за здраве и спасение пред чудодейното изворче в светата обител, предаде БНТ.

Лековитата вода и пътят към смирението

Точно пред изсечените в меката варовикова скала монашески килии блика аязмо с лековита вода. Преданието гласи, че изворчето е избликнало веднага след кончината на свети Димитър Басарбовски, за да прослави неговото дело. Самият духовен комплекс води началото си още от епохата на Второто българско царство, когато исихасти намират уединение в естествените пещери на Поломието.

Днес обителта продължава да бъде притегателен център за вярващите благодарение на духовниците, които я поддържат. Монах Василий, който от 15 години е на послушание в манастира, обяснява постоянния поток от хора с искрената им нужда от упование.

"Заради благодатта и благословението на св. Димитър, които се преподават тук, заради тяхната искрена вяра и молитва, с която пристъпват в храма" – споделя духовникът пред националната телевизия. На въпроса за какво трябва да се молим на празника, той допълва: "За всичко нужно, насъщно и полезно – за това, от което човек има най-голяма нужда. Но най-вече да се помолим с вяра на св. Димитър да ни даде здраве, дълголетие и душеспасение."

Светецът, който пазеше Божиите твари

Житието на преподобния Димитър е пример за краен аскетизъм и пълна хармония с природата. Роден през XVII век в село Басарбово, той прекарва живота си като скромен пастир, посветил се на грижата за животните.

"В житието му се разказва, че когато някое животно се изгубело, той прекарвал цяла нощ в молитва, докато не го намери и върне. Друг път, когато неволно настъпил птиче гнездо и го унищожил, дълго време ходил бос като покаяние. Това показва неговата дълбока съвест и любов към Божието творение" – разказва монах Василий.

Историческата истина за мощите

Според официалните църковни и исторически данни, мощите на светеца са открити нетленни в река Русенски Лом. През 1774 година, по време на първата Руско-турска война, руският генерал Петър Салтиков нарежда те да бъдат пренесени в Русия. По пътя обаче шествието спира в Букурещ, където по това време върлува тежка чумна епидемия. След като мощите са изложени за поклонение, болестта бързо е овладяна, а местните жители измолват от генерала светинята да остане в техния град.

Днес свети Димитър Басарбовски е почитан като небесен покровител на румънската столица, а тялото му се съхранява в Патриаршеската катедрала "Св. св. Константин и Елена".

"Оттогава светецът е почитан като покровител на Букурещ и на влашкия народ. Днес частица от мощите му е върната и в манастира, което допринася за духовното му възраждане. На аязмото тук са се изцелили много хора" – завършва разказа си духовникът.

Възобновеният през 1937 година манастирски комплекс продължава да бъде мост между миналото и днешната вяра на хиляди православни християни, прекрачили прага му за Възкресение Христово.