Около 400 мечки обитават българските планини, но все по-често слизат в селата

Експерти от Изпълнителната агенция по околна среда започнаха ежегодния мониторинг на кафявата мечка в България. Наблюденията продължават една седмица и обхващат всички основни местообитания на вида в страната - Рила, Пирин, Витоша, Западни Родопи и Средна Стара планина.

Това е 16-ият пореден мониторинг, който се провежда от 2009 година. Целта е да се проследят тенденциите в разпространението, присъствието и числеността на защитения вид, съобщи Радослав Станчев, експерт по биоразнообразие в агенцията.

Зачестили срещи с хора

Все по-често жители на населени места в близост до планина сигнализират за неочаквани срещи с кафяви мечки. Ситуацията създава страх и притеснения, а в редица случаи мечките причиняват щети върху селскостопанско имущество и домашни животни.

"Последните години зачестиха случаите, при които мечките все по-често слизат до населени места. Една от причините е, че за съжаление те губят страх от присъствието на хора. Причината отново е храната. Нерегламентираните сметища за тях са много добри места, на които мечките се хранят, защото там намират изхвърлени хранителни отпадъци. Съответно те губят лека полека страх от човека," обясни Радослав Станчев.

Според експертите, това не означава, че мечките стават повече, а че границата между тях и човека става все по-тънка. Кафявата мечка е най-едрият хищник в България и е строго защитен вид по Закона за биологичното разнообразие. Тя обитава Рила, Пирин, Родопите и Стара планина, а през лятото търси храна дори високо в планинските поляни.

Модерни методи за наблюдение

За да следят популацията, експертите използват традиционни и модерни методи. Теренните екипи записват следи от лапи, екскременти, хранителни и маркировъчни знаци. Всяка находка влиза в националната база данни.

В Западните Родопи, на територията на три държавни ловни стопанства - "Кормисош", "Извора" и "Чепино", са поставени 14 фотокапана. Устройствата ще работят денонощно в продължение на месец и ще осигурят ценна информация за поведението на мечките, без да ги притесняват.

"Мечките са много изобретателни и много умни животни. Някой път успяват, макар и колегите да се опитват да поставят храната в добре опазвани и заградени пространства, те да ги достигат, включително и така наречения боклер, който мечката го търкулва, за да може да се изпусне царевица. Когато знаят, че някъде има храна, правят всички възможно, за да се, есенно време, когато трябва да натрупат запаси, да намерят тази храна," допълни експертът.

Около 400 мечки в България

Според последни данни от Изпълнителната агенция по околна среда, популацията на кафявите мечки в България е около 400 индивида. Въпреки стабилната численост, местообитанията на вида все по-често се припокриват с човешките територии.

Паралелно с теренните наблюдения продължава и пилотният проект за ДНК мониторинг на вида. Експертите събират генетични проби от екскременти, които ще позволят прецизно определяне на броя и структурата на популацията.

Как да реагираме при среща с мечка

При среща с мечка в природата експертите препоръчват да се избягват резки движения и да се запази спокойствие. Важно е да се отдалечим бавно, без да обръщаме гръб на животното.

"При среща с мечка, ако иска човек да не среща мечка и въобще да бъде в безопасност, когато той се намира в природата трябва да даде ясен знак на дивите животни, че се намира на тяхна територия. Тоест, той трябва да е достатъчно шумен по някакъв начин, за да могат те да се отдалечат от него. Нито едно животно не иска да среща по пътя си човек, защото го възприема за пряка опасност. Когато има такава среща, препоръката е човек да не извършва никога резки движения, за да не предизвиква нейният страх и съответно да предприеме някакви нападателни," посъветва Радослав Станчев.

Ако мечка се появи в населено място, незабавно трябва да се подаде сигнал към 112.

Мониторингът на кафявата мечка е не просто преброяване, а усилие да се съхрани баланса между човека и дивата природа. Всяка следа, заснета с камера, е стъпка към по-добро разбиране на един от най-внушителните обитатели на българските планини.