Мечки атакуват пчелини, а климатът погубва реколтите от мед
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0

Климатичните промени намалиха добива от 20 на 10 килограма на кошер
Климатичните промени, болестите по пчелите и нападенията на мечки са основните проблеми, които тормозят българските пчелари. Това стана ясно на Националната пчеларска среща "Север – Юг", която се проведе днес за 61-ви път в туристически комплекс "Беклемето" в подножието на Троянския проход.
Над 300 пчелари от цялата страна се събраха на традиционния събор, организиран от троянското пчеларско дружество "Майка" с подкрепата на Община Троян.
"Организираме срещата, за да обменим опит и добри практики, да обсъдим проблемите и затрудненията си, така както можем да говорим само с колеги пчелари", обясни Петър Мутафов, председател на пчеларското дружество "Майка" – Троян, цитиран от БТА.
Мечки унищожават кошери в Троянско
Според Мутафов сред най-големите проблеми за производителите на мед в Балкана са набезите на кафяви мечки. В района на троянските села обикалят няколко екземпляра, които унищожават кошерите. По данни на РИОСВ – Плевен от началото на август в Троянско са подадени седем сигнала за пчелини, нападнати от мечки.
Регистрираните земеделски стопани получават обезщетения от Министерството на околната среда и водите, след като РИОСВ бъде уведомена и щетите бъдат констатирани от специална междуведомствена комисия.
"Проблемът е, че повечето пчелари в региона не са регистрирани като земеделски производители заради осигурителната тежест, съответно изобщо няма как да подадат заявление и сами покриват загубите си", посочи Мутафов. Той разказа, че в троянското пчеларско дружество членуват 53 пчелари, но единици са регистрираните земеделски производители.
Добивът на мед рязко намален
Климатичните промени са довели до сериозно влошаване на добива на мед тази година. Проблемът идва от измръзването на овошките заради късния снеговалеж през пролетта и последвалото рязко засушаване.
"Добивът на мед е много нисък тази година, като от кошер се добива от шест и половина до 10 килограма, при среден добив през годините от порядъка на 15-20 килограма", посочи Мутафов. Положението е утежнено от ниската изкупна цена на меда, която се движи между 4,20 и 4,50 лева.
Мнението му споделя и Александър Йовчев от Кюстендил, който има три пчелина с над 100 кошера в село Илия в Осоговската планина, на границата с Република Северна Македония.
"Това, което създава най-големи трудности за нас пчеларите, независимо от къде сме, са глобалното затопляне и болестите по пчелите", заяви той пред БТА. Йовчев разказа, че въпреки че е регистриран земеделски производител, се налага и двамата със съпругата му да работят и на други места, за да си осигурят нормални доходи.
Хората търсят качествен български мед
Въпреки трудностите, българският мед се ползва с голямо търсене от местните потребители.
"Медът се търси много от българина и забелязвам много удовлетворяваща тенденция напоследък хората да търсят истински, хубав, качествен мед", посочи Йовчев. Пчеларят добави, че не се е опитвал да пробие в големите търговски вериги, тъй като условията за продажба на стока в тях не са по силите на малките производители.
"Съветвам младите пчелари да не се нахвърлят изведнъж на голяма бройка, да не си дават меда на безценица, а по-скоро да си разработват пазарите постепенно", каза Христина Якофова, земеделски производител от Пловдив, цитирана от БТА. Семейството ѝ поддържа три пчелина – в село Голям дол, село Васил Левски и село Царимир.
Якофова поясни, че реализира продукцията си основно по изложения и базари и има клиенти, които ѝ се доверяват от години. За нея проблемите в бранша също основно идват от климатичните промени и болестите по пчелите, лошото зимуване, сухите лета и липсата на вода.
Базар с пчелни продукти и оборудване
На място в туристически комплекс "Беклемето" се предлагаха сертифицирани мед и пчелни продукти, пчеларски инвентар, специализирана литература и пчели майки от лицензирани ферми. В програмата на форума беше включена лекция, свързана с предизвикателствата пред днешното пчеларство и подготовката на пчелните семейства за есенно-зимния период.
Беше организиран и дискусионен клуб на общински и национални сдружения на пчеларите производители на мед. Срещата, събираща пчелари от двете страни на Балкана, ще остане в паметта на най-стария участник в нея – 83-годишният Христо Данов, който вече 40 години идва редовно на пчеларския събор.






















