Увеличената популация и липсата на храна в планината принуждават дивите животни да слизат в населените места

Увеличената популация на кафява мечка и недостигът на храна във високите части на Стара планина принуждават все повече мечки да слизат в по-ниските райони и да навлизат в населените места. В балканските села на община Севлиево срещите с мечки вече са се превърнали в ежедневие за местните жители, а това поражда сериозни проблеми, свързани не само със собствеността на малкото останали хора, но и с тяхната безопасност.

Особено фрапиращ е случаят в село Кръвеник, където мечка се е заселила в изоставена къща. Сградата, необитавана от години, била обрасла с къпинак, което привлякло вниманието на дивото животно. Мечката не само се настанила там, но и родила малките си, а сега цялото мечешко семейство живее в имота.

"В селото остана само един пчелин," споделя кметът на Кръвеник Цветан Власеев. Той прогнозира, че проблемът ще става все по-сериозен заради измръзналите плодни дръвчета и недостига на храна за дивите животни в планината.

Кметът на село Стоките Георги Александров също потвърждава, че тази година има множество сигнали за набези на мечки. Той получава съобщения за видени мечки почти всеки ден. "Вече не ги броя, много са," казва Александров. Според него животните се движат свободно по пътищата, влизат в дворовете на хората, събарят огради и унищожават пчелини.

Показателен е случаят отпреди само два дни, когато собственик на къща в махала Джеловците сподели, че през нощта мечка извадила рамките на кошерите му. Мъжът, който не живее постоянно в Стоките, бил принуден да нощува там, за да опази поне част от пчелина си.

Животните губят страх от хората

Притеснителното е, че мечките все по-малко се плашат от хората и свободно се движат дори посред бял ден в селата. В тези селища живеят предимно възрастни хора, които трудно могат да се защитят при среща с дивия хищник.

"Какво да направи един възрастен дядо, когато види мечка в двора си?" пита риторично Цветан Власеев и сам си отговаря: "Нито козичката си ще излезе да пасе, нито двора си ще засее, защото тя като дойде, вършее наред".

В село Млечево също има мечки, макар и по-малко. Кметският наместник Владимир Тодоров съобщава, че са преброили 14 животни – две мъжки и дванадесет женски, идентифицирани чрез камерите на ловджиите. И там мечките се социализират – Тодоров на два пъти е видял мече да рови в контейнер в махала Баева ливада. Въпреки вечерния час и шума от мотора му, мечето не се уплашило нито от светлината на фаровете, нито от звука на двигателя.

"Свикват с нас и не ги е страх, но не е редно ние да свикваме с това," коментира Тодоров. В Млечево засега няма сигнали за нападения или инциденти, но никой не може да предвиди докога ще продължи така.

Нужда от системни решения

Директорът на Държавното ловно стопанство "Росица" инж. Иван Степанов предупреждава, че е въпрос на време да се случи сериозен инцидент. Той се опасява, че ако на хората им дойде до гуша от мечешките набези, те ще започнат да убиват, тровят или залагат капани за животните. Степанов не иска това да се случи и предлага една от възможностите да бъде подхранването на животните, за да не слизат толкова ниско в търсене на храна.

Регионалната инспекция по околна среда и води във Велико Търново обаче има различна позиция и твърди, че този вид подхранване е забранен.

Кметът на Кръвеник е категоричен, че мястото на мечките е високо в планината и отговорността на институциите е да направят необходимото, за да ги върнат в естествената им среда, а не да ходят по улиците и да влизат в къщите на хората. "Никой не мрази мечките, напротив. Но това, което се случва в региона е много сериозно и далеч не безопасно както за хората, така и за животните," споделя инж. Степанов.

Кметовете на засегнатите от набезите на мечки села вече проведоха среща с представители на институциите и общинския кмет д-р Иван Иванов, за да обсъдят възможностите за справяне с нарастващия проблем. На срещата присъстваха директорът на ДЛС "Росица" инж. Иван Степанов, директорът на РДГ - Велико Търново инж. Радослав Славов, директорът на РИОСВ - Велико Търново инж. Станислав Станчев, както и кметовете на селата Стоките, Кръвеник, Батошево, Столът и Млечево.

Трябва да се отбележи, че кафявата мечка е защитен вид в България от 31 декември 1992 г., когато Министерството на околната среда и водите (МОСВ) издава заповед с цел намаляване на лова и бракониерството и опазване на популацията. Оттогава отстрел се допуска само на мечки стръвници, мечки медарки и такива, които са загубили страх от хората, и то след специално разрешение, одобрено от МОСВ.

От 2011 г. Изпълнителната агенция по околна среда провежда ежегоден мониторинг на състоянието на вида, но въпреки това конфликтите между хора и мечки в балканските села продължават да се увеличават, а институциите все още търсят ефективни решения на проблема.