Люпчо Георгиевски видя политическа провокация преди вота

Българският културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля отново стана мишена на вандалска атака. За поредното посегателство съобщи председателят на дружеството Люпчо Георгиевски в своя публикация във Facebook.

Според неговата информация извършителите са скрили лицата си с маски, докато са изписвали националистически послания върху фасадата.

Политическа провокация и език на омразата

Георгиевски е категоричен, че подобни действия представляват поредна проява на омраза срещу македонските българи. Той определя нападението не просто като хулигански акт, а като целенасочена политическа провокация.

Нападателите са оставили лозунга „Македония на македонците“. Председателят на клуба обръща специално внимание на тази фраза, като припомня нейните исторически корени във ВМРО и подкрепата ѝ от самия патрон на организацията Иван Михайлов. Георгиевски уточнява, че в миналото този призив е носел прогресивен и инклузивен смисъл за обща държава на всички етноси в географския регион, включително българи, турци, албанци и власи.

„Днес този призив се използва от най-ретроградните националисти в Северна Македония като израз на техния стремеж към „чиста“ нация - държава, в която са допустими само едно самоопределение и един тип мислене“, написа Люпчо Георгиевски в личния си профил в социалната мрежа.

Опит за влияние върху вота у нас

Сигнал до компетентните институции в югозападната ни съседка вече е подаден. Очакванията на ръководството са властите да разкрият и накажат вандалите, макар председателят открито да изразява съмнение в подобна развръзка.

Георгиевски поставя ключов въпрос за тайминга на атаката, подозирайки опит темата за Северна Македония да бъде изкуствено вкарана в политическия дневен ред на България.

„Кой и защо в Северна Македония се опитва да вкара македонската тема в изборите на съседна и братска България?“, пита реторично той.

Българското общество остава изключително чувствително към всеки случай на дискриминация срещу сънародниците ни зад граница. Подобни инциденти често служат като тъжно доказателство за липсата на реален напредък на Скопие по въпросите за правата на българската общност, включително отложените промени в конституцията.