Комплексът е построен върху голям античен акропол

Средновековният манастирски комплекс "Свети Йоан Предтеча", разположен живописно на южния бряг на река Арда в кърджалийския квартал "Веселчане", продължава да привлича вниманието на историци и туристи като един от най-значимите духовни центрове в Източните Родопи. Според археологическите проучвания, светата обител е била епископско средище през XIII век и пази уникални свидетелства за християнското наследство по българските земи, предаде БГНЕС.

Историята на откриването на манастира е дълга и изпълнена с обрати. За първи път местни археолози попадат на следите му още през 30-те години на миналия век. Три десетилетия по-късно, през 1962 година, строителни дейности случайно разкриват нови части от комплекса, но мащабните и систематични археологически разкопки стартират едва през 80-те години на XX век. След дълъг период на проучване и консервация, обновеният манастир отваря официално врати през 2000 година.

Уникални стенописи и архитектура

В сърцето на манастирския комплекс, който е обграден от внушителни крепостни стени, се намират останките на църквата. Храмът впечатлява с изключителни стенописи, които на места достигат височина до 3.5 метра. Експертите са категорични, че манастирът не е възникнал на случайно място – той е изграден върху по-стара основа, където в древността се е издигал голям античен акропол. Строежът на християнския ансамбъл вероятно е започнал още преди първата половина на X век.

Загадката с гроба на Патриарх Евтимий

Една от най-големите мистерии, свързани с "Свети Йоан Предтеча", е хипотезата за последната обител на последната глава на Търновската книжовна школа – патриарх Евтимий. При разкопките в църквата са открити пет гробници, като една от тях предизвиква сериозни научни дискусии.

В нея археолозите намират тъкан със злато и изящна украса, както и мощи, зашити в платнен кръст. Това е първата подобна находка в България, което дава основание на част от учените да смятат, че именно тук са положени останките на патриарх Евтимий Търновски. Макар тази теория да не се приема еднозначно от цялата историческа общност, находките безспорно доказват ролята на Кърджали като ключов християнски център през Средновековието.

Духовното средище продължава да функционира активно и през първото столетие на османското владичество, преди да западна и да бъде разрушено. Историческите сведения сочат, че част от камъните на величествения комплекс по-късно са били използвани за градежа на други сгради в града, включително и за местната османска казарма.