Работодатели и синдикати предупреждават за фалити и поскъпване

Рекордното поскъпване на електроенергията и природния газ за небитовите потребители поставя българските производствени предприятия в тежка и неконкурентна позиция на европейския пазар. Забавената държавна подкрепа заплашва със затваряне на фабрики, съкращения на персонал и директно пренасяне на разходите в крайните цени на стоките за гражданите, предупредиха изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов и президентът на КНСБ Пламен Димитров в студиото на предаването „Здравей, България“ по NOVA.

Ценови шок на енергийната борса

Котировките на електроенергията за индустрията са се покачили рязко през последната седмица, след като през септември средната стойност се е задържала под 200 евро за мегаватчас. На европейския пазар в сегмента „Ден напред“ цените в момента се движат около 300 евро, но българските компании плащат значително повече спрямо конкурентите си на Балканите.

„Днешната цена на електроенергията е 320 евро на мегаватчас, докато за същия месец за миналата година тя беше с 85% по-ниска“, коментира Добрин Иванов в ефира на NOVA.

По думите му в съседна Гърция електроенергията се търгува на чувствително по-ниски нива — около 248 евро за мегаватчас. Причината за тази разлика е работата на гръцките газови централи и по-ниските разходи за емисионни квоти. Според изпълнителния директор на АИКБ пазарните фючърси очертават спад на цените едва в началото на 2027 година, но прогнозите се менят динамично и високите стойности могат да се окажат трайни.

„Ако не се задейства компенсационен механизъм, тази висока цена ще бъде калкулирана в крайната цена на стоките и услугите, а бизнесите, които произвеждат борсови стоки и не могат да я начислят, просто ще фалират“, заяви Добрин Иванов.

Закъснели компенсации и средствата във фонда

Синдикатите също застанаха зад искането на работодателските организации за спешна ревизия на модела, по който държавата подпомага предприятията. Според президента на КНСБ Пламен Димитров външните геополитически фактори — военните действия в Близкия изток, напрежението в района на Черно море, както и сезонният есенно-зимен ръст на потреблението — движат пазара нагоре.

„Сегашният механизъм компенсира с десет месеца закъснение, което е извън всякакви възможни реакции за овладяване на цените“, подчерта Пламен Димитров в студиото на сутрешния блок.

Той обясни, че високата борсова цена на тока автоматично генерира допълнителни приходи във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Според синдикалния лидер тези средства трябва незабавно да се връщат към индустрията под формата на компенсации, вместо да се използват от държавата за запълване на бюджетни дефицити.

Спор за заплатите в бюджета за 2027 година

По време на разговора президентът на КНСБ критикува и заложените параметри в подготвяната финансова рамка на държавата за 2027 година. Основният повод за недоволството на синдикатите е предвиденото увеличение от едва 5% на възнагражденията в публичния сектор, което не покрива натрупаното поскъпване на живота.

„Тези пет процента са най-сериозният проблем в бюджета, тъй като кумулативната инфлация за годината е седем-осем процента и реално хората ще обеднеят“, заяви Пламен Димитров.