Националната валута отстъпва място на еврото

След точно 145 години, 6 месеца и 27 дни съществуване, българският лев официално преминава в архивите на историята. Докато броим последните часове до 2026 година, когато еврото ще стане единственото законно платежно средство, страната се разделя не просто с банкноти и монети, а с един от последните си символи на пълен суверенитет.

Раждането на "Лъва"

Историята на лева започва с политически акт на самоопределение. На 4 юни 1880 година Народното събрание приема Закона за правото на рязане на монети.

"Депутатът Йосиф Ковачев е един от тези, предложили името на новата валута да е 'лев' или 'аслан'", припомня проф. Даниел Вачков, директор на Института по история на БАН, цитиран от БНТ. Връзката е пряка – традиционният герб с лъва дава името на парите, които трябва да легитимират младата държава.

В началото обаче доверието липсва. Подобно на днешните страхове от еврото, през 1885 година българите са гледали с подозрение на първите банкноти.

"На първо време те се избягват, предпочита се, ако може златни монети да се събират... а златото са го слагали в гърнета", разказва проф. Вачков, цитиран от националната телевизия.

От "Момата" до Георги Димитров

Левът е ням свидетел на всяка политическа турбуленция в страната. Той е преживял "Златния век" в началото на XX век, когато се е равнявал на френския франк, но и колапса след войните. В Държавния архив все още пазят легендарната банкнота от 500 лева с лика на цар Борис III и портрет на Евдокия Ковачева – "момата" в народна носия.

Социализмът донася своите травми върху валутата. През 1947 година, под претекст за "изчистване на парите от войната", държавата извършва брутална парична реформа.

"Първо се обявява, че парите ще се сменят на каса само три дни. Ако изпуснете, край... Право да смените пари имате само до 5000 лева, което сега е към 5 долара", отбелязва проф. Вачков, цитиран от БНТ.

Това е икономическа гилотина за спестяванията на населението – сценарий, който се повтаря под различна форма през 1952, 1962 и най-вече по време на Виденовата зима през 1996-97 година.

Лицата на парите

За 145 години над 20 мъже – от царе до комунистически вождове като Георги Димитров – са гледали от българските банкноти. Жените са рядкост, но оставят ярка следа. Една от тях е Кина Гърбова от Сухиндол – гроздоберачката от двулевката, емитирана през 1962 година.

"Когато излезе двулевовата банкнота през 1962-ра, аз бях много изненадана, че именно съм отпечатана аз на тая банкнота", споделя Гърбова в архивен запис, излъчен от БНТ.

Краят на илюзията за независимост

Реалната смърт на лева като независима валута настъпи много преди днешния ден. През 1999 година, след хиперинфлацията, която обезцени спестяванията на българите, валутният борд "върза" лева първо към германската марка, а през 2004 година – към еврото.

"Тогава 1000 лева станаха един лев. Върнаха се стотинките, защото стотинките изчезнаха в един момент", припомня проф. Вачков.

Днес, когато България прави последната крачка, носталгията е смесена с прагматизъм. Левът си отива, но неговата функция отдавна бе иззета от решенията във Франкфурт. От 1 януари 2026 година историята на "аслана" приключва, оставяйки ни в новата реалност на общата европейска валута.