Икономически необосновано е. Тези хора обират курсовите разлики, обясни Борис Петров

Експертни предупреждения срещу масовото обръщане на левове в евро бяха отправени в ефира на телевизия Bulgaria ON AIR, след като Европейският парламент и финансовите министри официално дадоха зелена светлина за въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 година.

Финансистът Борис Петров определи случващото се като „историческо решение и светла дата“, припомняйки, че процесът по финансова интеграция на страната ни започва още през 1997 година с въвеждането на валутния борд и фиксирането на лева към германската марка.

"Израсна цяло поколение, за което думата 'криза' не означава нищо. Те се тревожат за инфлация от 2 на 3 процента, а през февруари 1997 година инфлацията достигна 102 процента", заяви Петров.

Финансистът изрази увереност, че България не е изложена на рискове, подобни на тези в Гърция, благодарение на различната макроикономическа основа. Въпреки това предупреди, че може да има известно разхлабване на финансовата дисциплина и че част от очакваните приходи в бюджета се базират на прекалено оптимистични прогнози.

"Факт е, че имаше приповдигнат оптимизъм при планирането на някои приходи, особено що се отнася до мерките, свързани с повишаване на събираемостта", посочи той.

По отношение на действията на гражданите в дните след новината за приемане на еврото, Петров отправи остри критики към масовото обръщане на левове в евро, което според него е икономически необосновано.

"Тези хора обират курсовите разлики. В момента на въвеждането на еврото няма да има такива. Дори сега разликите са по-неизгодни", каза финансистът.

Той акцентира и върху предстоящата роля на Българската народна банка след приемането на еврото. Според него Централната банка ще има активна роля в паричната политика на Европейската централна банка и ще предоставя достъп до ликвидни и депозитни инструменти на банките в страната.

"Българският банков надзор ще бъде част от единния механизъм за надзор. В европейските институции гласът се чува на тези, които са най-подготвени – и има начини да бъдем чути", изтъкна още Петров.

Въпреки напредъка, той отбеляза, че проблемите с върховенството на закона, корупцията и независимостта на институциите остават значими за чуждестранните инвеститори, които ще продължат да наблюдават внимателно дали ще има реална промяна.