Банкерът призова да не се купува кибрит с банкнота от 100 лева

Опитите на гражданите да използват търговската мрежа като де факто обменни бюра създават напрежение в системата, въпреки уверенията на Българската народна банка (БНБ), че преходът към еврото протича нормално. Това стана ясно от думите на Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ, който предупреди за некоректни практики от страна на потребителите.

"Със 100 лева си купувате кибрит. Това не е нормално, само и само да ви върнат в евро. Призовавам към добросъвестност хората да оценяват покупките, които правят", заяви Любомир Каримански, цитиран от БНТ.

Магазините под натиск

Коментарът на Каримански разкрива сериозен вторичен ефект от валутната смяна – превръщането на касите в супермаркетите в пунктове за обмяна. Тази практика източва евро наличностите на търговците и забавя обслужването, принуждавайки бизнеса да поема функциите на банковата система. Според финансиста, търговските обекти не трябва да се ползват за тази цел, въпреки че за потребителите това често е най-достъпният начин да се сдобият с новата валута.

БНБ е категорична и по отношение на повредените банкноти. "Всяко увреждане на банкноти няма как да бъде посрещнато и прието и е препоръчително да не се приемат такива банкноти", подчерта Каримански. Той се позова на регулациите на Европейската централна банка (ЕЦБ), които забраняват приемането на умишлено увредени парични знаци, определяйки подобни действия като "липса на уважение" към разплащателното средство.

Политически риск и икономически спад

На фона на валутните въпроси, представителят на БНБ очерта и по-мрачна макроикономическа картина. Въпреки че бюджетният дефицит се задържа около 3%, липсата на редовно правителство и бюджет започва да тежи върху реалната икономика.

"Политическият риск е толкова могъщо нещо, че няма как да не влияе върху всичко останало", коментира Каримански, като добави тревожния факт, че промишленото производство в страната бележи спад. Този индикатор често е предвестник на по-сериозно икономическо забавяне.

Според него ситуацията е парадоксална – дългът расте, Брутният вътрешен продукт (БВП) също се увеличава номинално, но фундаментите на стабилността са под въпрос. "Доколко при една нестабилност кредитният ни рейтинг ще бъде повишен", попита реторично банкерът, намеквайки, че без политическа стабилност, усилията на централната банка може да не са достатъчни за по-висока оценка от международните агенции.