Дългът на държавата нарасна с над 16 милиарда лева от началото на годината

Дефицитът в държавния бюджет е достигнал 4,3 милиарда лева още към края на юли, а поетият нов дълг надхвърля 16 милиарда лева. Данните потвърждават прогнозите от началото на годината за неустойчив темп на нарастване на разходите и твърде оптимистични прогнози за приходите, пише в своя анализ икономистът Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.

Разходите в държавния бюджет се увеличават с близо 21%, което съответства на ръста на разходите за персонал след изпълнение на редица обещания, особено в секторите сигурност и отбрана. Социалните и здравните плащания нарастват с 14,2%, а капиталовите разходи са се увеличили почти двойно след "събуждане" на много от забавените проекти и активизиране на общините.

Въпреки благоприятната икономическа среда, събираемостта на приходите не може да компенсира високите разходи. Приходите от данъка върху добавената стойност нарастват с 16,4% спрямо същия период на 2024 г., от подоходния данък - с 18%, а от осигурителни вноски - с 14,5%. При инфлация от около 4% за седемте месеца, тези данни показват добра събираемост.

Правителството прибягва до "хитрости"

Според Богданов, правителството използва различни механизми, за да намали на хартия размера на дефицита. Банките плащат авансово корпоративен данък за следващата година, печеливши държавни предприятия плащат авансово дивидент, който иначе би влязъл в бюджета през 2026 г., увеличава се капиталът на ББР и БЕХ, които ще финансират различни инвестиции, без обаче това да се отчита като бюджетен разход.

"Тези операции са с еднократен характер и просто отлагат признаването на проблема – събраните авансово приходи означават по-ниски постъпления през 2026 г.", отбелязва експертът.

Забавяне на европейската икономика

Икономистът предупреждава, че забавянето на европейската икономика вече се отразява на експортно-ориентираните индустрии у нас и постепенно ще охлади растежа и пазара на труда. Успокояването на ръста на заплатите ще забави ръста на потреблението и вероятно ще бъде съпроводено с по-предпазливо поведение на банките при кредитирането.

"Управляващите имат избор – да започнат да мислят за бюджетна консолидация чрез ограничаване на ръста на разходите още тази есен или да изчакат дефицитът да стане неудържим през 2026 г. и едва тогава да поемат политическата отговорност за стабилизиране на публичните финанси", посочва Богданов.

Според експерта, към момента видимите сигнали са за втория сценарий, което означава, че за 2027 г. вече има заложено вдигане на размера на осигуровките, а започват да се тестват и идеи за повишаване на други данъци.