ДДС от внос намалява, докато данъците върху доходите растат значително

Значително увеличение на приходите от данък печалба отчете Министерството на финансите за първите седем месеца на годината. Фирмите внесоха в хазната 3.734 милиарда лева, което е с 987.7 милиона лева повече спрямо 2024 година или ръст от 36%.

В тази сума влизат 500-те милиона лева, които банките авансово внесоха през юни за очакваната си печалба за 2025 година. Те са дължими през 2026 година, но финансовият министър Теменужка Петкова договори с банките да ги преведат доста по-рано с цел да се свие огромният дефицит, който се заформи още в средата на година.

Дори без въпросните 500 милиона лева авансов данък от банките, ръстът на постъпленията от корпоративни данъци остава висок - 18%. Причините може да се търсят както в по-добрите финансови резултати на бизнеса за изминалата 2024 година, така и в повишената събираемост.

ДДС изостава от плана

От основния приходоизточник за бюджета - ДДС, през първите седем месеца в хазната влязоха 11.643 милиарда лева. Ръстът спрямо миналата година е 16.4% - значително по-малко от планираното увеличение от 33%.

Постъпленията на ДДС от сделки в страната в размер на 7.9 милиарда лева са с впечатляващ годишен ръст от 26.5%. В същото време приходите на ДДС от внос (от страни извън ЕС) намаляват с 0.4% до 3.737 милиарда лева.

Една от причините за по-ниския налог е намалението на обемите и цените на внасяните стоки от страни извън ЕС. По данни на НСИ, през май стойностният обем на вноса намалява с 15.6% годишно, като най-голям спад се отчита за вноса от Руската федерация - с 68%.

"Спадът на приходите от ДДС от внос се дължи на външни фактори като курса на долара и падането на цената на петрола, както и на плановия ремонт на рафинерията Лукойл Нефтохим," обясни финансовият министър Теменужка Петкова в интервю за БНТ.

Ръст при подоходните данъци

Висок ръст се наблюдава и при постъпленията от данъците върху доходите на физически лица. За седемте месеца са събрани 4.688 милиарда лева или 58.8% от заложените в разчета за годината. Тези приходи растат с 18% спрямо същия период на предходната година.

Това се дължи най-вече на ръста на средната работна заплата, както в обществения сектор, така и в частния. Друг съществен фактор е увеличението от 1 януари 2025 година на минималната работна заплата от 933 лева на 1077 лева или с 15.4%.

Разходите растат по-бързо от приходите

В края на юли недостигът в бюджета достигна 4.3 милиарда лева, което е почти 2% от БВП, при планирани 3% или 6.4 милиарда лева за цялата година.

Като цяло приходната част се е увеличила с 13.5% спрямо миналата година и достига 46.358 милиарда лева. В същото време разходите са скочили със 17.7% и достигат 50.636 милиарда лева в края на юли. Този ръст се дължи основно на големите допълнителни разходи за повишените заплати в държавната администрация и на ръста на пенсиите от 1 юли.