Реформата на пазара търси баланс между климатичните цели и защитата на индустрията

Европейската комисия официално предложи промени в Системата за търговия с емисии на ЕС, които слагат край на автоматичното заличаване на излишните въглеродни квоти. В отговор на безпрецедентния енергиен скок, предизвикан от напрежението в Близкия изток и блокадата на Ормузкия пролив, Брюксел планира да запази прага от 400 милиона квоти в Резерва за стабилност на пазара, използвайки ги като критичен буфер срещу бъдещи ценови сътресения.

Според публикуваното официално прессъобщение на институцията, мярката не отменя зеления преход, а го адаптира към новата геополитическа реалност. „Това е начин да модернизираме Системата за търговия с емисии, за да бъде по-гъвкава и адаптивна към променящите се пазарни условия“, обясняват от Европейската комисия.

Цената на енергийния шок

Решението на Европейската комисия не идва във вакуум. Европа посрещна новата криза с критично ниски газови запаси – едва 46 милиарда кубични метра в края на февруари, което е драстичен спад спрямо предходни години.

Анализ на базирания в Брюксел институт Брюгел предупреждава, че евентуално трайно удвояване на цените на газа би добавило 100 милиарда евро към сметката на Европейския съюз през следващите дванадесет месеца. Успоредно с това, задържането на цената на петрола на нива около 100 долара за барел би натоварило европейската икономика с допълнителни 100 милиарда евро разходи за внос. Тази потенциална тежест от общо 200 милиарда евро принуждава политическите лидери да търсят спешни механизми за защита на европейската индустрия.

Политическо разделение в Европа

По време на заседанието на Европейския съвет през март държавните ръководители не стигнаха до консенсус за налагане на таван на въглеродната цена или пълно замразяване на пазара. Вместо това те възложиха на Комисията да разработи временни механизми за намаляване на волатилността до лятото на 2026 година.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща призна публично за наличието на ясни разделения между държавите членки по отношение на бъдещето на въглеродния пазар. Докато страни със силна зависимост от въглищата настояват за повече безплатни квоти, други държави защитават строгата декарбонизация.

Темата предизвика реакции и у нас. Юлиян Попов заяви, че Системата за търговия с емисии е ключов инструмент за модернизация на индустрията и България има интерес от участието си в нея, тъй като тя осигурява сериозни приходи за прехода. От друга страна, президентът на КНСБ Пламен Димитров призова страната ни да подкрепи исканията за дълбоко реформиране на въглеродния пазар, за да се защитят работните места. Позиция изрази и Елена Йончева, която поиска още по-радикална стъпка – пълно спиране на търговията с квоти като спешен антикризисен отговор.

Декарбонизация без деиндустриализация

Паралелно с промените в Резерва за стабилност, експертите на Европейската комисия подготвят и ревизия на разпределението на безплатните квоти за европейските заводи. Предварителните данни сочат, че условията за някои тежки индустрии ще бъдат смекчени, но общият натиск за намаляване на емисиите ще бъде запазен.

Според председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, системата е доказала своята ефективност. Тя изтъква, че от 2005 година насам обхванатите сектори са свили своите емисии с 39 процента, докато икономиката им е нараснала със 71 процента.

Независими експерти обаче са предпазливи спрямо новата регулация. „Отпадането на автоматичното анулиране на излишните квоти би увеличило предлагането и съответно би намалило цената. Това е директен отговор на натиска от държави с високи енергийни разходи, но едновременно отслабва ценовия сигнал за декарбонизация“, коментира Георги Добрев, цитиран от "Капитал".