Кристин Лагард: Частните криптовалути застрашават финансовата стабилност на Европа
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

ЕЦБ атакува частните криптовалути преди пускането на дигиталното евро
Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард настоява за безпрецедентен регулаторен контрол върху частните стейбълкойни, за да предотврати загубата на монетарен суверенитет в Европа, съобщават от ирландското издание Gript и Reuters. Изявлението идва на фона на ускорената подготовка за пускане на дигиталното евро през 2029 година и нарастващите опасения на критиците за потенциален централизиран контрол върху личните финанси.
Рискът от дигитална доларизация
Стейбълкойните са криптоактиви, чиято стойност най-често е обвързана с официална валута. Според Кристин Лагард пазарът на тези активи е нараснал до над 300 милиарда долара, като почти 90% от него се контролира от два доминиращи емитента – Tether и Circle. Тъй като те са преобладаващо деноминирани в щатски долари, ЕЦБ вижда в тях директна заплаха за глобалната роля на единната европейска валута.
Тревогите на институцията се подкрепят и от независими макроикономически анализи. Данни на JPMorgan показват, че масовото навлизане на стейбълкойните може да генерира допълнително глобално търсене на щатски долари в размер на впечатляващите 1,4 трилиона долара до края на 2027 година.
ЕЦБ настоява европейското законодателство да гарантира, че частните емитенти извън Европейския съюз ще бъдат подложени на стриктни правила, ако продуктите им се използват на европейския пазар. Според Лагард липсата на достатъчни резерви може да създаде риск от внезапен натиск върху финансовата система при евентуална криза. Геополитическата битка се изостря допълнително от факта, че Китай вече обмисля разрешаването на стейбълкойни, обезпечени с юана, за да интернационализира своята валута.
Подготовката за дигиталното евро
Натискът върху частните криптоактиви се случва успоредно с подготовката на ЕЦБ за въвеждане на собствена дигитална валута. Институцията планира 12-месечен пилотен проект през втората половина на 2027 година, като целта е първоначално емитиране през 2029 година.
От ЕЦБ уверяват, че дигиталното евро ще бъде форма на публични пари и допълнение към банкнотите, а не техен заместител. Ключов детайл от дизайна му обаче, който предизвиква сериозни дебати, е планираният строг индивидуален лимит върху притежанието. Очаква се гражданите на еврозоната да имат таван от 3 000 евро в дигиталната валута, като мярката цели да предотврати масово изтичане на депозити от търговските банки.
Опасения за тотален финансов контрол
Докато ЕЦБ уверява, че дигиталното евро няма да функционира като програмируеми пари и ще гарантира високо ниво на поверителност, критиците виждат сериозен риск от свръхцентрализация.
Фламандският евродепутат Том Вандендрише предупреждава категорично срещу изграждането на подобна инфраструктура. "В Европа темата в крайна сметка опира до контрол", подчертава политикът пред Gript. Според критиците правителствата биха могли да получат безпрецедентна власт да проследяват трансакции, да налагат лимити и дори потенциално да замразяват средствата на неудобни политически активисти.
Така техническият дебат за финансовите регулации се превръща в ключов въпрос за бъдещето на разплащанията – дали те ще бъдат управлявани от частни технологични компании, от централните банки, или ще останат свободни за избор от страна на гражданите.





















