"Кражбата на века": Какво се случва пет години след фалита на КТБ

1
Милионите български граждани, които са клиенти на банковата система, продължават да покриват от джоба си ограбеното
Милионите български граждани, които са клиенти на банковата система, продължават да покриват от джоба си ограбеното Снимка: АФП

Пет години след зрелищния срив на КТБ, оказала се най-голямата финансова измама у нас след кризата от 90-те години, сметката на фалита все още не е платена.

Милионите български граждани, които са клиенти на банковата система, продължават да покриват от джоба си ограбеното, сочат сметки на базата на статистиката на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), пише mediapool.bg.

Заемите за гарантираните влогове още се плащат

Гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка (на стойност до 196 000 лв.) през 2014 г. бяха изчислени на близо 3.7 млрд. лв. От първия ден на изплащането на средствата - 4 декември 2014 г., до 14 юни 2019 година,111 981 вложители във фалиралата банка са получили или са се разпоредили с гарантираните си влогове, чийто общ размер е 3.686 млрд. лв.

Тъй като по онова време гаранционният фонд разполагаше с около 2 млрд. лв., събрани от вноски на банките (тоест предимно от таксуване на потребителите), ФГВБ се наложи да изтегли заем от държавата в размер на около 1.7 млрд. лв. Още преди две години фондът върна предсрочно 1.2 млрд. лв. на финансовото министерство и до 15 април 2020 г. трябва да възстанови остатъка от 501 млн. лв.

Въпреки че за петте години след фалита на КТБ банките са превели във фонда чрез задължителните си вноски нови 900 млн. лв., към края на 2018 г. той продължава да има дългове за близо 1.7 млрд. лв. (501 млн. лв. към МФ, 590 млн. лв. към Световната банка и 588 млн. лв. към Европейската банка за възстановяване и развитие).

През май тази година ФГВБ получи известна справедливост, след като синдиците на фалиралата банка разпределиха за първи път събраното до този момент в масата на несъстоятелността. За разплащане бяха отпуснати 570 млн. лв., от които 409 млн. лв. бяха предназначени за гаранционния фонд. Това представлява едва около 11% от парите на ФГВБ, потънали в КТБ.

Така, пет години по-късно, заемите, с които беше покрита кражбата, все още не са изплатени и поне още няколко години ще продължават да тежат на бюджета на потребителите на банкови услуги.

Кражбата от КТБ надхвърля 5 млрд. лв.

Общата кражба от КТБ, включително гарантираните депозити за 3.7 млрд. лв., надхвърля 5 млрд. лв., може да се изчисли на базата на списъка на кредиторите на фалиралата банка.

Заедно с Фонда за гарантиране на влоговете това са 7022 граждани, фирми и институции с негарантирани средства. Пет години след фалита, с решение от 8 май тази година, те получиха достъп до едва 11% от своите средства.

Сред "късметлиите" са видни вложители като почетния председател на ДПС Ахмед Доган, бизнесмена Александър Сталийски, за когото обвиняемият за източването на КТБ Цветан Василев твърди, че е близък до премиера Бойко Борисов, свързаната със Сталийски тв водеща Виолета Сечкова, политика Николай Бареков, за когото прокуратурата твърди, че чрез подставени лица е получавал сакове със стотици хиляди лева от клона на КТБ на "Цар Борис III".

По някой лев от остатъците от ограбената банка през май месец получиха и цялата върволица държавни фирми, които по безинтересни за прокуратурата причини бяха инвестирали десетки милиони в годините на разцвета на финансовата пирамида, с които после изгоряха.

"Топлофикация София" например трябва да си е върнала към 10 млн. лв. от вложените над 90 млн. лв. Близо 6.7 млн. лв. трябва да са възстановени на "Булгартрансгаз". "Българският енергиен холдинг" получава 1.6 млн. лв., НЕК – 1.66 млн. лв., "АЕЦ Козлодуй" - 501 хил. лв., "Кинтекс" - 1.5 млн. лв., Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) – 655 хил. лв., военните заводи ТЕРЕМ - над 1 млн. лв., "Булгаргаз" - 561 хил. лв., "Пристанищна инфраструктура" - 383 хил. лв., проектната компания "Бургас-Александруполис" - 45 хил. лв., частната БТК – 1.4 млн. лв., "Полимери" АД – 114 хил. лв., Национален дарителски фонд "13 века България" - 309 хил. лв., частната компания "Риск инженеринг" - 421 хил. лв. и т. н.

Оптимистичният сценарий е да се възстанови около 20% от откраднатото

По данни на синдиците към 31 март 2019 г. общата сума, събрана в масата на несъстоятелността, е около 830 млн. лв., което значи, че освен разпределените през май 570 млн. лв. предстои да се раздадат още около 260 млн. лв.

Първоначално масата на несъстоятелността бе оценена от външните одитори на 1.378 млрд. лв., които се считаше, че е реалистично да бъдат събрани чрез разпродажби и дела в процеса по несъстоятелност. Това означава, че при най-оптимистичния сценарий ще бъде възстановено не повече от 20-25% от откраднатото.

Несъстоятелността тече непрозрачно и с гафове

През последните пет години процесът по несъстоятелността тече изключително непрозрачно и не минава без скандали.

Два големи гафа съпътстваха процеса от самото начало.

Първият бе задържането на КТБ в абсолютно ненужна агония в периода от 20 юни 2014 г., когато банката бе затворена, до 6 ноември същата година, когато бе отнет лиценза ѝ.

Това стана с любезното съдействие на цялата политическа класа – от управляващите БСП и ДПС, през опозицията от ГЕРБ, междинното служебно правителство, отговорната институция БНБ, та дори с благословията на т. нар. експертна общност, която през лятото на 2014 г. не спря да убеждава обществеността как КТБ трябва да се спасява. И това, при положение че още през юли 2014 г. на разсекретеното впоследствие заседание при президента Росен Плевнелиев са изнесени достатъчни данни, че става дума за грандиозна финансова пирамида, а не просто за банка с ликвидни проблеми.

През август 2014 г. дори се създаде "експертен консултативен съвет" с участието на "водещи специалисти и финансисти", които тогава твърдяха, че "липсват доказателства за несъстоятелност на банката, а напротив - показват, че с разумни мерки и временна финансова подкрепа КТБ може да бъде оздравена и да продължи да работи".

Впоследствие, един от въпросните специалисти – бившият подуправител на БНБ Румен Симеонов, бе привлечен като обвиняем по наказателното дело "КТБ", а бившият председател на Сметната палата проф. Валери Димитров, който е и член на ФГВБ, сериозно преосмисли тезата си и към ден днешен твърди, че "КТБ е най-мащабната финансова измама в историята ни".

В КТБ се е крало и преди, и след фалита

Именно ненужната агония на КТБ в продължение на пет месеца доведе до т. нар. "вторично разграбване" на фалиралата банка с незаконни цесии и прихващания между кредитори и вложители. Т. нар. квестура се оказа период на доразграбване на финансовата институция. Едва през декември 2018 г. Софийската градска прокуратура предаде на съд двамата назначени от БНБ квестори Станислав Лютов и Елена Костадинчев (няма грешка, б. а.) за умишлена безстопанственост, довела до щети за държавата в размер на 1.07 милиона лева.

Още през 2015 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че по данни на службите в последните си дни като квестори в КТБ Костадинчев и Лютов неправомерно са преправили около 1000 договора за преференциални депозити, така че титулярите им да могат да получат обезщетения от 100 хил. евро, с което ФГВБ е ощетен със 100 млн. евро.

По думите на Борисов тогава квесторите на КТБ са отписвали обезпечения по кредити към банката. За пример той даде компаниите "Петрол", "Рубин", "Дунарит", "Авионамс", контролирани по онова време от бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. Премиерът каза, че тези и куп други компании "са си направили цесии и квесторите са освободили имуществото им". "Само една от сделките е за 90 млн. лв.", обяви тогава Борисов.

След изтичането на периода на квестурата съмненията за нередности се разраснаха и се заговори за извършени многобройни цесии и прихващания на обща стойност 850 млн. лв., за които впоследствие синдиците заведоха дела заради съмнения за незаконосъобразност.

Именно въпросните цесии и прихващания бяха поводът за първия закон "Пеевски" за КТБ, който позволи на синдиците да оспорват въпросните сделки със задна дата. И към момента все още няма решение на Конституционния съд дали текстовете, които са в сила повече от година, са противоконституционни.

Закъсняла справедливост за хората с гарантирани влогове

Другият тежък гаф след затварянето на банката бе блокирането на гарантираните депозити за близо 6 месеца.

Финансовата институция бе затворена на 20 юни, а изплащането на влоговете стартира едва на 4 декември 2014 г. Тогава държавните власти, начело с БНБ и Министерството на финансите, категорично отказаха да спазват европейското законодателство и да изплатят незабавно парите на хората, независимо че получиха няколко писма в тази посока от Европейската комисия и Европейския банков орган.

Справедливостта по този въпрос дойде - през октомври 2018 г. Съдът на ЕС излезе с тълкувателно решение, че блокирането за пет месеца на гарантираните влогове в КТБ през 2014 г. е било незаконно. Проблемът е, че това решение се оказа твърде закъсняло – през 2018 г. тригодишната давност за завеждане на дело за компенсация заради пропуснати лихви за забава вече бе изтекла.

Войната за доразграбването на КТБ продължава

След 2015 г. процесът по несъстоятелността и последиците от фалита минаха в глух коловоз. Настана почти пълно затъмнение около работата на назначените синдици Ангел Донов и Кристи Маринова след краткото дефилиране на техния предшественик Росен Ангелчев, който набързо бе отстранен заради лоши резултати.

Донов и Маринова не се отличаваха с блестящи биографии, преди да заемат важната функция в КТБ. Троянската икономистка се оказа, че е представлявала в миналото няколко фирми с участието на братя Мондешки, а другият синдик - Ангел Донов, е работил заедно с адв. Мондешки при Николай и Евгения Баневи.

Впоследствие в процеса по несъстоятелността се намеси още едно име, свързвано с Мондешки. През март 2019 г. правителството на Бойко Борисов назначи адвоката Матей Матев за председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който всъщност надзирава процеса по несъстоятелността на КТБ, особено действията на синдиците. Според източници на Mediapool от юридическите среди и Матей Матев е близък на адв. Мондешки.

Основните публични изяви на синдиците през последните години бяха в защита на законовите инициативи на Делян Пеевски, които не се поколебаха да обещаят в парламента, че законът на депутата от ДПС щял да върне през съдебни дела 1.4 млрд. лв. в източената банка.

До един момент част от дейността на синдиците бе и да реагират на публичните изявления срещу тях от бившия партньор на Пеевски, а впоследствие негов основен враг - Цветан Василев, мажоритарен собственик на КТБ. Ексбанкерът изгнанник не спира да недоволства от работата на Донов и Маринова, за които смята, че вредят на КТБ. В последното си изявление от миналия месец Василев обяви, че издръжката им струва 7 млн. лв. на месец.

Реакцията на Василев не е случайна. Причината е, че една от по-тъмните страни в дейността на синдиците си остава ролята им във войната за разпределянето на остатъците от бизнес империята около КТБ. Въпросната война не престава и до момента, тъй като залогът са апетитни предприятия като русенския оръжеен завод "Дунарит", "Авионамс", "Петрол", а също и редица имоти като продадената вече "ИПК Родина", сградата на централата на КТБ на пл. "Гарибалди" и пр.

След като войната за наследството на КТБ между Василев и Пеевски продължава, значи все още има какво да се граби от опосканата банка. И докато едните разграбват, другите ще продължават да плащат сметката.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!
Източник: mediapool.bg

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

- Дъще, взимаш ли бело?!?
- Не, майко, защо?
- Щото режеш лука с личната си карта.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари