Главният икономист на КНСБ с остър коментар за работещите бедни и административния абсурд

Икономиката на България се крепи на чиста мускулна памет, личен морал и куража на хората на реалния труд, докато държавната машина е устроена така, че шепа хора по върховете непрекъснато пишат стратегии и се карат за запетайките в законите. Това заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов в своя остра позиция, публикувана в социалните мрежи. Той изрично подчерта огромния парадокс, при който хората, произвеждащи реалния продукт, се намират на дъното на таблиците с разчетите, а за чиновническия апарат винаги се намират средства.

Очите, оставени на машината

В своя емоционален и критичен анализ икономистът изброява лицата, които реално поддържат живота в страната и благодарение на които системата не рухва с гръм и трясък.

„Икономиката я крепи жената в шивашкия цех, дето си е оставила очите на машината. Крепи я учителката, която в петък следобед се опитва да обясни на децата ни, че светът не започва и не свършва с екрана на телефона. Крепи я лекарят в спешното след 36-часово дежурство“, посочва Любослав Костов.

Той обръща внимание и на онези професии, които често остават невидими за обществото, но без които ежедневието е немислимо – шофьорите на градския транспорт, които стават в 3:00 часа сутринта в студа и търпят чуждите нерви, майсторите по поддръжката в ТЕЦ-овете, работещи при 50-градусова жега под турбините, за да има ток, както и куриерите, които въртят педалите в дъжда.

Доклади със златни спирали срещу реалния живот

Според главния икономист на КНСБ съществува огромна пропаст между реалния свят и управлението на държавата. Той критикува остро чиновническия манталитет и липсата на уважение към хората с мазоли по ръцете.

„Цялата ни държава е устроена така, че шепа хора по върховете непрекъснато си разменят папки, пишат стратегии за „устойчиво развитие“, пият скъпо кафе и се карат за запетайките в законите, докато отдолу, в реалния свят, системата работи на чиста мускулна памет и личен морал. На куража на хората, които нямат време за депресии, защото ако те спрат да бачкат за 24 часа, всичко ще рухне с гръм и трясък“, заявява Костов в профила си.

Икономистът посочва като огромен парадокс факта, че когато дойде време за възнаграждения на хората, които хранят, лекуват и учат децата ни, винаги се оказва, че бюджетът е напрегнат и трябва да се свиват коланите. В същото време обаче за нови административни позиции или за подмяна на меката мебел в министерските кабинети пари магически се появяват.

Титлите овехтяват по-бързо от евтин костюм

Костов е категоричен, че нито един красиво написан доклад няма стойност, ако няма кой да извърши реалната физическа работа по поддръжката на държавата, когато възникне сериозен проблем.

„Можеш да напишеш най-красивия доклад на света, да го подвържеш със златни спирали и да си го четеш сам в огледалото, но ако няма кой да смени тръбата в мазето, когато се спука, докладът ти не струва и хартията, на която е отпечатан. Нагледахме се на началници. Нагледахме се на хора, които мислят, че светът започва и свършва с тяхната визитка. Титлите и постовете, обаче, овехтяват по-бързо от евтин костюм“, допълва експертът.

В заключение той призовава управляващите да слязат от високото и да покажат истинско уважение към чуждия труд. Според него истинският авторитет не се крепи на административни хватки, а на способността да отидеш при обикновения работник и да защитиш правото му да живее достойно.