Президентът на КТ „Подкрепа“ критикува обнародването на финансовия закон

Президентът на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ Димитър Манолов критикува решението на държавния глава Илияна Йотова да обнародва Закона за държавния бюджет. В свое телевизионно участие тази сряда той изрази сериозни опасения, че новите текстове ще стимулират сивия сектор на пазара на труда, съобщават от bTV. Реакцията идва, след като президентската институция пренебрегна исканията на синдикатите за налагане на частично вето върху дългосрочни трудови разпоредби, прокарани през едногодишния финансов закон.

Пропуснатият шанс за вето

Манолов изрази разочарование от общото изявление на президента, в което специфичните синдикални искания са били поставени под един знаменател с позициите на десетки други организации.

„Аз слушах днес внимателно госпожа Йотова и стана ми кофти от това, че ние го отнесохме покрай другите. Защото тези 69 организации, които вие споменахте - аз имам своите причини да си мисля, че голяма част от тях са подставени организации и са част от този наложил се модел държавата да се управлява без избори“, коментира Манолов.

Според него държавният глава е трябвало да подходи по-балансирано и да върне за преразглеждане конкретните две разпоредби, за които от КТ „Подкрепа“ са настоявали. Синдикалистът е категоричен, че принципно не е нормално чрез закон с едногодишно действие да се променят трайно трудовите отношения.

Опасност от ръст на сивия сектор

Приетите текстове отварят врати за злоупотреби, особено в най-нископлатените сектори на икономиката. Експертът даде пример с масовата практика работници да се наемат фиктивно на 4-часов трудов договор, докато реално работят на пълен работен ден, получавайки разликата на ръка.

„Но сега тази част, която досега е била в светлата икономика, ще мине в тъмната – в най-добрия случай. А в най-лошия изобщо няма да се плаща“, предупреди президентът на КТ „Подкрепа“.

Той допълни, че промените ще засегнат предимно бизнесите, които съществуват благодарение на евтината работна ръка, като им дадат възможност да разполагат с повече средства за нерегламентирани плащания.

Спорът за минималната работна заплата

Относно европейската директива за адекватни минимални работни заплати, Манолов припомни, че препоръчителните нива са между 50% от средното възнаграждение и 60% от медианното такова. Той изрази съмнение кой от двата варианта би дал по-добър резултат за българските условия към момента.

Въпреки теоретичната възможност за изработване на нов механизъм за формиране на минималната заплата в следващите месеци, синдикалният лидер остава скептичен за бърза развръзка.

„Аз не съм кой знае какъв оптимист, защото с тази работа се занимаваме вече няколко години и не сме стигнали доникъде. Това, което на мен ми се иска да стане, е да ни развържат ръцете, за да можем да разговаряме с работодателите, защото те са тези, които не позволяват да се стигне до решение“, заключи Димитър Манолов.