Икономистът предупреждава, че валутният борд запазва стабилността, докато еврозоната стимулира злоупотреби с бюджета

Решенията в държавата трябва да се вземат от мнозинството български избиратели, а не от тесен кръг политици. Затова референдумът за еврото, предложен от президента Румен Радев, е важен демократичен инструмент за решаване на такъв ключов въпрос като бъдещето на националната валута.

Това заяви икономистът Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) в интервю за БНР, коментирайки горещата тема за референдума за приемането на еврото през 2026 г., предложен от държавния глава.

"Ако си политик, който иска да има политическо бъдеще, ще следваш мнозинството от българските избиратели. В чл. 1 от Конституцията пише, че решенията се вземат от мнозинството пълнолетни българи", заяви Панчев в предаването "Преди всички".

Според него, ограничаването на допитването само до хората, които искат да бъдат питани по този въпрос, представлява опасност за демокрацията.

Икономистът разгледа хипотезата, че инициативата на президента се случва сега, защото "влизането в еврозоната е изключително непопулярно, ако погледнете социологическите проучвания".

Проучване на агенция "Тренд", поръчано от ЕКИП, сочи, че 50% от българите са против въвеждането на единната европейска валута, а 54% искат референдум по темата. При евентуално допитване мнозинството от участниците заявяват, че няма да подкрепят еврото.

Валутен борд срещу еврозона

Според Панчев премахването на валутния борд и 140-годишната национална валута е ключовият въпрос, който стои пред България. "Фокусът ни трябва да е върху запазването на валутния борд и запазването на лева", категоричен е експертът.

Той обяснява, че валутният борд действа като ограничител за потенциални злоупотреби с бюджета, докато еврозоната може да насърчи такива практики.

"Подаръкът е към тези хора, които са проблемни по линия на върховенството на закона. Те са тези, които на практика ще получат достъп до печатницата за пари на ЕЦБ и ще бъде премахната тази юзда, тази ограничителна риза, която предоставя валутният борд", допълни икономистът.

Рискове за икономическата стабилност

Икономистът посочва, че влизането на България в еврозоната от януари 2026 г. може да се окаже проблематично, тъй като "ще е нещо средно между гръцки и хърватски сценарии". При премахването на валутния борд, който дисциплинира българските политици, е възможно да се наблюдава сценарий, подобен на Хърватия, където след влизането в еврозоната имаше значителен скок на цените.

Според него, при евентуални проблеми във фиска (държавните финанси) след влизането в еврозоната, ще изглежда сякаш тя е причината за системните проблеми, а не техният катализатор.

Това е хипотеза, която Панчев е защитавал последователно през годините, предупреждавайки срещу прибързаното присъединяване към еврозоната без необходимия обществен дебат и без достигане на необходимото ниво на икономическа конвергенция.