За първи път от десетилетие икономическите анализатори са единодушно оптимистични за бъдещето пред икономиката на еврозоната.

Може би това не е изненадващо, предвид това колко далеч бяха прогнозите им за темпа на възстановяване през 2017 г., коментира The Wall Street Journal.

Преди година Европейската централна банка предвиждаше ръст от 1,7%, докато консенсусът между независимите анализатори бе за 1,3%. И все пак днес ЕЦБ изчислява, че икономиката на еврозоната се е повишила с 2,4% през 2017 г. Вземайки предвид, че това е четвъртата поредна година на икономически растеж, членът на борда на ЕЦБ Беноа Кюри настоява, че вече трябва да говорим за разширяване, а не просто за възстановяване. Някои дори го наричат бум.

Определено последните данни говорят за много силен старт на новата година. Увереността и на бизнеса, и на домакинствата в еврозоната е на нива, невиждани от 2001 г. насам, показвани данните на Европейската комисия. А последните изследвания говорят и за оптимизъм сред производителите – отново на рекордни нива. Поръчките също постигат нови рекорди.

Растежът пък все повече показва възможност за самостоятелна устойчивост, задвижван в голямата си част от вътрешно търсене и подкрепен от най-бързия темп на създаване на нови работни места от 2000 г. насам. Безработицата в еврозоната е на нива около 8,8% – далеч от пика от 12,7% – и продължава да намалява. Германските фирми отчетоха рекордно повишение на новите наети кадри през декември; испанската безработица също падна с един процентен пункт през същия месец. Увеличаващата се заетост пък води до по-високи харчове на домакинствата и инвестиции – прекрасен кръг.

Какво изпуснаха анализаторите през 2017 г. и какво може да изпускат и този път?

Икономистите от еврозоната далеч не са сами в подценяването на растежа през миналата година. Грешката им бе да смятат, че 2017 ще бъде като 2016 г. и повечето просто пренесоха същия темп на ръст от 1,7% и за следващата година.

Предпазливостта им може да изглежда оправдана от опита, имайк предвид лошия навик в предишни години политическите рискове да задържат обещаното възстановяване. С претъпкана политическа програма през 2017 г., изглеждаше разумно да очакваме политическото напрежение да увреди икономическата активност. Но всъщност тези рискове се стопиха.

Тази година по-малко притеснения относно политическия живот в еврозоната хвърлят сянка върху прогнозите. Най-големият риск са изборите в Италия на 4 март. Но антисистемната партия "Движение 5 звезди", която води в социологическите проучвания, намали евроскептичната си реторика и се отказа от референдум относно членството в еврозоната. Предвид изборното законодателство на Италия е малко вероятно друга партия да успее да спечели мнозинство в парламента, така че основният риск всъщност е в резултат, който не е достатъчно категоричен и може да доведе до период от нестабилност и да забави реформите.

Другите предизвикателства включват продължаващо напрежение в Каталуния, възможната нужда от нови избори в Германия, липса на прогрес в промяната на самата еврозона и, разбира се, хаос с Brexit. Но нито едно от тях не представляват типа екзистенциална заплаха, с която групата трябваше да се справя с последните години.

А най-големият риск пред самите инвеститори е, че анализаторите отново подценяват силата на икономиката. Повечето от тях, отново, пренасят случилото се през 2017 г. в прогнозите си за 2018 г. ЕЦБ, например, предрича ръст за тази година от 2,3% и леко покачване на инфлацията през следващите две години до 1,8% през 2020 г. – точно в рамките на целта от близо, но все пак под 2 процента.

Прогнозата подчертава обещанието на ЕЦБ да продължи да изкупува облигации на стойност 30 милиарда евро все месец поне до края на септември 2018 г., както и това че няма да повиши лихвите "далеч" след края на програмата за количествени улеснения. Така цената на заемите ще остане ниска, което ще подкрепи растежа.

Но какво ще се случи, ако тези прогнози, особено тази за инфлацията, се окажат твърде предпазливи? В момента повечето инвеститори смятат, че ако има проблем с инфлацията в световната икономика, то той лежи в САЩ, където безработицата най-вероятно ще падне под 3,5%.

Но Иън Харнет, главен икономисти в Absolute Strategy Research, признава, че най-непосредственият риск лежи пред еврозоната, която вече расте далеч над дългосрочната тенденция за пет години. "Дори и с безработица на нива от 8,8%, еврозоната достига ограничения в капацитета по редица показатели", казва той. "И това важи не само за Германия, нито само за индустриалния сектор".

Харнет смята, че еврозоната вече е затворила разликата в продукцията – мярка за свободен капацитет, която исторически води до инфлация, причинена от заплатите. Основната инфлация вече расте в 80% от икономиките на еврозоната.

Разбира се, инфлацията е "кучето, което не е лаело" сред множество от развитите икономики в последните години. Като в други страни, възможно е нуждата от работна ръка в еврозоната да създаде свое собствено предлагане – с множество работни места, които да привлекат работници. В същото време инфлацията може да бъде задържаната от технологиите и глобализацията, както явно се случва в последните години. Но Харнет подозира, че по-малко гъвкави пазари на труда в някои от страните ще направят еврозоната по-уязвима на инфлация, породена от заплатите.

И ако това се случи, пазарът ще започне да залага на внезапен край на програмата на ЕЦБ през септември и по-ранно повишение на лихвите, което ще доведе до повишение на цената на заемите, което пък ще увреди растежа и ще създаде предизвикателства за някои от икономиките, които все още са в ранен етап от своето възстановяване. За това трябва да внимаваме през 2018 г.