Повечето задържани младежи са между 14 и 18 години, родителите им са безпомощни

Все повече говорим за тях, но те не са край нас от днес. Те са тийнейджърските групи с черни качулки, които преди десетилетия водят улични войни, подражават на мутрите, а днес следват моди в социалните мрежи.

От силоваците, които Влади Въргала иронизира, до уличните мелета в Бронкс и престрелките в гимназия "Колумбайн" от 1999 година – младежката агресия изглеждаше затихнала. На 21 април тази година публикация във Фейсбук на журналиста Милен Димов и съпругата му Мила Димова отново насочи вниманието ни към тях.

Младежките групи от побойници, които в чужбина са познати като "locals", а на български като "локални" или "квартални банди", стават все по-видими. От началото на тази година са задържани 24 младежи, нападали свои връстници. Повечето са между 14 и 18 години. При разпитите родителите им споделяли, че не знаят какво да правят с тях.

Корените на агресията

Антон Петров е клиничен психолог и преподавател в Софийския университет. В Института по социални дейности и практики той постоянно консултира както членове на "локалните банди", така и техните жертви.

"В последните 10 години почти непрекъснато имаме постоянен приток на такива деца", споделя пред bTV психологът.

Антон Петров обяснява, че тези банди не са ново явление, просто не са били наричани "локални". Това е феномен, който съществува от много десетилетия, но има някои специфични характеристики, които са се променили.

"Преди този тип насилие оставаше сравнително затворено в една общност, в един квартал, едно училище. Те търсят принадлежност, искат да се впишат някъде", обяснява специалистът.

Според психолога, тези тийнейджъри не разбират напълно как функционира обществото и търсят както принадлежност, така и сигурност сред свои връстници. "Доста често сме забелязвали, че това са деца, които не са добре приети в семейството си. Качеството на грижата като финансово качество не е водещото. Водещото е приемането и принадлежността", допълва Петров.

Международен опит

Локалните банди не са уникално българско явление. В различните страни има различни методи за справяне с техните прояви.

В Гърция например, разработват приложение за наблюдение и контрол над съдържанието, което тийнейджърите ползват в интернет. В Сингапур имат цялостна програма за справяне с младежката улична агресия, включително младежки съд.

Същевременно българският закон за борба срещу противообществените прояви на малолетни не е актуализиран от 60-те години на миналия век, което затруднява адекватната реакция на институциите.

Дали младежите под черните качулки ще се превърнат във възрастни агресори зависи от своевременната реакция на цялото общество – родители, училища, институции и специалисти по детско поведение.