Климатичните промени "откраднаха" 30 000 гъски от България
- Редактор: Диляна Маринова
- Коментари: 0
Преброяването на птиците разкрива драстичен спад на зимуващите ята
Глобалното затопляне вече не е абстрактна заплаха, а видима реалност в българските влажни зони. Това показват предварителните данни от 50-ото юбилейно среднозимно преброяване на водолюбивите птици, което приключва днес. Вместо традиционните ята от стотици хиляди гъски, които превръщаха небето над Бургас и Карнобат в спектакъл, орнитолозите отчитат тревожна тишина.
"Зимите стават все по-топли, меки и сухи, което се отразява на популациите", заяви Владимир Младенов от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), цитиран от NOVA.
Къде изчезнаха ятата?
Традиционно язовир "Цанко Церковски" край Карнобат бе зимна столица за над 30 000 големи белочели гъски. Тази година обаче експертите отчитат само единични бройки или пълна липса на вида. Причината е чисто икономическа от гледна точка на природата – птиците, идващи от Северна Европа, вече намират незамръзнали водоеми и храна още в Унгария и Румъния. Те просто нямат енергиен стимул да прелетят последните стотици километри до България.
Това "спестяване" на енергия за птиците обаче е лоша новина за българската екосистема, която губи ключово звено в хранителната си верига и естествения баланс на водоемите.
"Четирилистната детелина" на оцеляването
Въпреки липсата на северните гости, районът около Бургас остава феномен с европейско значение, макар и притиснат от урбанизацията. Уникалната комбинация от четири типа води – свръхсоленото Атанасовско езеро, бракичното (смесено) Бургаско езеро, сладководният язовир "Мандра" и Черно море – създава спасителен пояс за 340 вида птици.
"Това са четири типа вода и екосистеми в една четирилистна детелина. Затова в този малък район има 340 вида птици, при общо 1200 за цяла Европа", обяснява д-р Петър Янков, известен орнитолог от БДЗП.
В защитената местност "Пода", която е едва един квадратен километър, са наблюдавани 319 вида – една четвърт от цялото птиче разнообразие на континента. Това превръща мястото в критично важна точка, но и в изключително уязвима мишена.
Крехкият баланс и човешката намеса
Данните от тазгодишното преброяване, което е част от глобалната инициатива в над 100 държави, са тревожни за редките видове. Районът на Бургас е последното убежище за застрашената тръноопашата потапница, от която са преброени около 5000 екземпляра.
Експертите обаче предупреждават, че този "рай" виси на косъм. Едно незаконно влизане на лодка с бракониери в защитената зона е достатъчно, за да прогони птиците и да унищожи популацията за години напред. Индустриалният натиск и замърсяването остават скритите фактори, които, в комбинация с климатичните промени, преначертават картата на живата природа у нас.






















