Доларът загуби 7% от стойността си от началото на годината

Китайската валута юан постепенно увеличава своето присъствие на международните пазари, докато американският долар отбелязва най-слабия си старт на годината от 1973 г. насам. От януари досега доларът е загубил 7% от стойността си спрямо търговски претеглен индекс, съобщи "Дъ Икономист", цитиран от БГНЕС.

За разлика от американската валута, стриктно контролираният китайски юан достигна най-високото си ниво от преизбирането на Доналд Тръмп през ноември миналата година. Десет държави, включително Индия и Русия, се съгласиха този месец да уреждат по-голяма част от взаимната си търговия в местни валути.

Китайските лидери възприемат настоящата ситуация като историческа възможност за интернационализация на своята валута. Непоследователната търговска политика на президента Тръмп, огромните бюджетни дефицити и заплахите за независимостта на Федералния резерв създават риск от допълнително отслабване на долара.

Дългосрочна стратегия за укрепване на юана

Въпреки че подобни инициативи не са нови, днешните усилия на Китай се отличават с по-голяма решителност и по-строг контрол върху капиталовите потоци. Първият опит за интернационализация на юана започна през 2009 г., но беше спрян след фондовия срив и обезценяването на валутата през 2015 г.

Пекин постига изненадващи успехи в последните години – нарасна делът на юана в международното фактуриране и задграничното кредитиране. През май китайските регулатори задължиха големите банки поне 40% от кредитите за улесняване на търговията да бъдат в юани.

За да гарантира глобално признание на валутата си, Китай е предоставил 4,5 трилиона юана (около 630 милиарда долара) чрез валутни суапове на 32 централни банки. Същевременно страната модернизира собствената си финансова инфраструктура чрез системата CIPS, към която вече са се присъединили над 1700 банки по света.

Значителен растеж въпреки изоставането

Макар Китай да формира близо една пета от световната икономика, валутата му се използва само в 4% от международните плащания по стойност, спрямо 50% за долара. Активите в юани представляват едва 2% от валутните резерви на централните банки, докато доларовите – 58%.

Въпреки това, през последните години се наблюдава бърз напредък. Делът на юана в международните плащания се е удвоил от 2022 г. насам. Днес над 30% от външната търговия на Китай се извършва в собствената му валута, спрямо 14% през 2019 г.

През юли Унгария емитира "панда облигации" за около 5 милиарда юана – най-голямата до момента суверенна емисия в китайска валута. На 8 септември Financial Times съобщи, че руските енергийни компании са получили зелена светлина за издаване на облигации в юани.

През юни управителят на Китайската централна банка Пан Гуншен заяви, че глобалната финансова система става "многополюсна" и че доларът ще бъде принуден да се конкурира с други валути, включително юана.