Кирил Петков: На този ден се сещам винаги за моята баба
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 1
Петков разказа за драматичната съдба на баба си Райна Петкова в трудовите лагери
В емоционален пост във Facebook съпредседателят на "Продължаваме Промяната" Кирил Петков разказа драматичната история на своята баба Райна Петкова, която е била изпратена в трудови лагери, след като отказва да стане сътрудник на Държавна сигурност.
"Няма да работя за вашата служба, не само за вашата, за никоя. Ще покажа, че съм достойна българка с моя честен труд", това са думите на Райна Петкова пред офицерите на Държавна сигурност, които се опитват да я вербуват като информатор срещу нейни роднини, свързани с Никола Петков.
След отказа ѝ да сътрудничи, тя е транспортирана с шлеп по река Дунав до остров Белене, а по-късно е преместена в трудовия лагер в село Ножарево. В досието ѝ, което Кирил Петков по-късно открива, е записано: "На срещата дойде и се яви с одеяло и друг багаж - готова да я изпратят в затвора."
Споделяйки историята на своята баба, Петков припомня и трагичната дата 1 февруари 1945 година, когато така нареченият "Народен съд" произнася най-масовите си смъртни присъди. Сред осъдените са народни представители, министри, журналисти и висши държавни служители, чиито присъди са изпълнени още същата нощ в София.
Райна Петкова оцелява в трудовия лагер и впоследствие се връща към работата си като операционна сестра в ИСУЛ. До края на живота си тя остава горда с решението си да не става доносник, въпреки огромния риск в един от най-тежките периоди от българската история.
Докладвай този коментар за нередност
×да видим: Както винаги истината и Кирил Петков са две коренно различни неща. Оказа се, че бабата на експремиера и шеф на „промяната“ наистина е лежала в комунистически лагер, но не по политически причини. Това твърдят хора от службите Ето истината за Райна Тодорова Петкова, бабата на Кирил Петков, която уж била в Белене. Петкова е работила като медицинска сестра. При манипулация, свързана с поставянето на лекарствени банки на дете, което е било прието в болницата, където тя е работила, Райна Петкова обърква банките и вследствие на грешката детето се влошава и после умира. Това се случва през първата половина на 50-те години на миналия век. Започва разследване на обстоятелствата по този тежък случай, в хода на което ДС разработва бабата на Кирил Петков по ДОР (дело за оперативна разработка). Райна Петкова първоначално се съгласява да стане част от сътрудническия апарат, но после отказва, като заявява, че предпочита да влезе в затвора. Осъдена е и изпратена в ТВО (трудово-възпитателно общежитие) в Ножарево, Силистренско, където излежава по-малко от година. Никога не е била в концлагера Белене, нито пък е била репресирана за политически убеждения или позиции.