Неразказаната история на българския терор след 1944 година

В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година започва една от най-мрачните страници в българската история. Край софийския квартал "Орландовци" са изпълнени първите смъртни присъди на Народния съд - събитие, което остава в историята като "Кървавият четвъртък".

Професор Евелина Келбечева, която изследва задълбочено този период, разкрива шокиращи данни в предаването "Офанзива с Любо Огнянов" по NOVA NEWS: "България е на първо място по политически терор в цяла Европа след Втората световна война. В страната ни са произнесени 2740 смъртни присъди, 1305 души са осъдени на доживотен затвор, а над 11 000 са изправени пред трибунала".

Мащабът на репресиите

За сравнение, професор Келбечева посочва: "По време на Първия Нюрнбергски процес 24 души са изправени пред трибунала, от които 12 са осъдени на смърт. В Италия са екзекутирани 50 души, в Унгария - 189, в Австрия - 30, в Норвегия - 25, в Япония - 7, а във Франция смъртните присъди са 791".

Концлагерите в България

В началото на 1945 година, по предложение на тогавашния вътрешен министър Антон Югов, започва създаването на концлагери, наречени евфемистично "Трудово-възпитателни общежития". Първият е "Свети Врач", следван от "Куциян" край Перник и лагера край село Ножарево, Тутраканско.

"Огромна част от въдворените в тези лагери не са минали през съд и присъда. Те просто са закарани там", подчертава проф. Келбечева.

Наследството на терора

"Чисто символни ние все още сме набучени с ешелоните на една окупация, която се нарича освобождение. Един режим, който отделя 56% от бюджета си за култура, за да набучи България с фалшивите тотеми на своята собствена идеология и изкривяване на историята", заключава професор Келбечева.