Държавният глава поднови и исканията за репарации от Берлин в остра реч

Държавният глава направи острото изказване вчера по време на възпоменателната церемония за 81-ата годишнина от освобождението на бившия нацистки концлагер Аушвиц-Биркенау.

Думите на Навроцки, който встъпи в длъжност през лятото на 2025 година като кандидат на консерваторите, бележат поредна ескалация в историческия спор между Варшава и Москва.

"Освобождение", което не носи свобода

В речта си пред оцелелите и дипломатите, Навроцки деконструира традиционния разказ за "съветското освобождение".

"Да. Тези седем хиляди души, които бяха живи през 1945 г., видяха освобождение и свобода в лицата на съветските войници. Но в същото време свободата не ги очакваше зад стените на концентрационния лагер в Аушвиц", заяви Навроцки, цитиран от полската обществена телевизия TVP.

Той подчерта пряката връзка между пакта Рибентроп-Молотов от 1939 година и условията, позволили на нацистка Германия да изгради лагерите на смъртта. Според полския президент, СССР носи отговорност за избухването на глобалния конфликт, който е направил Холокоста възможен.

Атаки и срещу Германия

Освен критиките към Москва, Навроцки използва трибуната, за да поднови исканията на Полша за военни репарации от Берлин. Според международни наблюдатели, присъствали на събитието, президентът е наблегнал на тезата, че "Аушвиц е символ на варварството на една идеология, намерила дом в конкретна държава – Германия", и настоя, че сметките за Втората световна война все още не са уредени.

Реакцията на Москва

Отговорът на Русия не закъсня. Руското външно министерство определи думите на полския президент като "подигравка с паметта на жертвите на Холокоста". Кремъл продължава да настоява на своята версия за историята, според която Червената армия е единственият спасител на Европа от нацизма, игнорирайки фактите за съветската окупация на Източна Европа след 1945 година.

Историческият контекст

На 27 януари 1945 г. войници от 60-та армия на Първи украински фронт влизат в лагера и заварват малцината оцелели – предимно болни и изоставени, след като нацистите евакуират повечето затворници в "маршовете на смъртта". Между 1940 и 1945 г. в комплекса са депортирани най-малко 1,3 милиона души, като 1,1 милиона от тях са убити.