Социалното предприятие "Чудната градина" в Добрич е пред фалит

0
12 младежи с увреждания губят единственото си работно място
12 младежи с увреждания губят единственото си работно място Снимка: NOVA

12 младежи с увреждания губят единственото си работно място

Първото социално предприятие в Добрич и едно от най-старите в страната — „Чудната градина“, е изправено пред фактически фалит и натрупани загуби от около 100 000 евро след процедурна грешка от само два дни при прехода между два проекта. Заради очакваното прекратяване на договорите за финансиране 12 младежи с интелектуални затруднения са на път да останат без препитание и социална среда, съобщават от NOVA.

Пусти алеи и принудителен отпуск

През последните дни в оранжериите на „Чудната градина“, разположени на покрива на Дневния център за хора с увреждания в Добрич, е необичайно тихо и пусто. Вече цяло десетилетие мястото успява да изведе младежите със специални потребности от социалната изолация, но днес познатите усмихнати лица липсват.

„Двама са освободени, всички останали са в отпуск и само двама са дежурни. Защото очакваме прекратяване на двата договора, по които работим, така че тези, които все още са тук, поне да могат да си вземат отпуск, без да се водят на работа“, заяви председателят на фондация „Св. Николай Чудотворец“ Мария Методиева, цитирана от NOVA.

От съдбата на тези договори зависи оцеляването на социалното предприятие, но най-вече бъдещето на хората, за които градината е единственото място, където ги приемат и подкрепят.

„За мен „Чудната градина“ означава много. Тя е като втори дом - през по-голямата част от деня съм тук. Намерих приятели, съмишленици. Щеше да ми е по-трудно, ако бях на друго място. Нямаше да ме приемат такава, каквато съм. Чувствам се в свои води, както се казва“, споделя работничката в предприятието Елица Маринова.

Нейната колежка Станка Петрова не крие страха си от предстоящото затваряне на оранжериите.

„За мен „Чудната градина“ означава много, но просто се притеснявам. Не искам да си загубя работата тук. Не мога да оцелея без тази работа“, казва Станка Петрова.

Клиентите на градината от години разчитат на труда на младежите и са категорични в подкрепата си за тяхната кауза.

„Много добрички са децата, много са учтиви и много работливи! Аз съм впечатлен от нещата, които са направили тук. Миналата година по-честичко идвах и домати купувах, и краставици. Доволен съм от продукцията им - чиста, натурална, перфектна“, разказва клиентът на социалното предприятие Васил Кирчев.

Капанът на двата липсващи дни

По думите на Мария Методиева през всичките девет години на развитие основната цел на фондацията е била да инвестира в бъдещето и уменията на младежите, но сега ударът пада директно върху структурата на организацията.

„Това, което винаги сме правили през всичките тези девет години, е да инвестираме в тяхното бъдеще и в тяхното развитие. В този смисъл не сме изправени пред кой знае каква трагедия. Трагедията е за самото предприятие, защото сме пред фактически фалит“, посочва Мария Методиева.

До финансовия колапс и загубите от около 100 000 евро се стига след административно разминаване при приключването на старите и отварянето на новите договори. За разлика от големите компании, социалните предприятия нямат щатен административен и счетоводен отдел, който да следи всяка формална тънкост по проектите.

„Работодателите като нас нямат административен персонал около себе си, счетоводство и прочие. Ние всичко правим сами. Аз в рамките на пет дни трябваше да приключа старите проекти, да подготвим в рамките на три дни всички документи за Инспекцията по труда и съответно да посрещнем новия договор. След консултация с експерт от Управляващия орган стартирахме само няколко дни след това. Попитах експертката: „Можем ли да започнем по-рано?“. Тя каза: „Няма проблем.“ И започнахме. А сега въпросът е: „Защо не съм спазила правилото за 30-дневен престой на борсата?“, обяснява Мария Методиева.

В резултат на устното уверение работниците са били регистрирани в Бюрото по труда за 28 дни между двата проекта вместо изискваните по правилник 30 дни. Недостигът от едва 48 часа престой на трудовата борса се оказва решаващ, а проблемът излиза наяве със закъснение от няколко месеца.

„Нашата вина е чисто процедурна - при назначаването на лицата. Тя беше забелязана доста късно. В момента сме ноември, а става въпрос за отчитане на тримесечие, което във фондацията започва от 18 май до 18 август“, допълва председателят на фондация „Св. Николай Чудотворец“.

Между собствената вина и отговорността на държавата

Заплатите на работещите младежи до ноември вече са изплатени от фондацията, но след констатираното формално нарушение остава напълно неясно дали тези средства ще бъдат възстановени по програмата. Ситуацията е критична, тъй като „Чудната градина“ няма право на държавни субсидии като стандартен земеделски производител и единственият механизъм за нейното финансиране остават европейските и социалните проекти.

„През годините сме имали всякакви трудности от всякакъв характер, така че това няма да ни сломи. Въпросът е доколко можем да издържаме всеки следващ удар. Въобще не влизам в дилемата кое колко е честно и дали трябва така да се случи. То просто се случи! Ние плащаме 100% нашата вина. Чакам да видя как ще плати своята вина държавата“, категорична е Мария Методиева.

Изпращайте снимки и информация на news@dunavmost.com по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите злоупотреби в сайта, за да оставите анонимен коментар или да гласувате изискваме да се идентифицирате с Google акаунт.

Натискайки на Google бутона коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

Код за сигурност
* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Тъщата ми дойде на гости. Вече две седмици е тука, но не това е най-страшното...

Най-страшното е, че не мога да взема думата, за да ѝ обясня, че с дъщеря и сме разведени от три години.

Нови коментари