Атаките тестват реакцията на институциите и сеят паника

Сериозни поводи за притеснение крият зачестилите бомбени заплахи и кибератаки в Европа, чиято основна цел е да всеят страх в обществото и да тестват реакциите на държавните служби. Това заяви бившият ръководител на отдел „Киберсигурност" в ГДБОП Явор Колев в ефира на предаването „Събуди се" по NOVA. Според експерта вълната от инциденти не е случайна, а следите на организаторите водят към Русия.

Геополитическият интерес и липсата на разкрития

Експертът по киберсигурност подчерта, че електронните атаки и фалшивите сигнали за взривни устройства не бива да се разглеждат като изолирани или хаотични прояви. Според него анализът на ситуацията изисква да се поставят три базови въпроса — кой има пряк интерес от дестабилизацията на Европа, кой разполага с необходимия ресурс и кой притежава натрупания опит да реализира подобни мащабни операции.

По думите на Явор Колев отговорът и на трите въпроса сочи директно към Москва.

„Въпреки че към настоящия момент няма резултати от разследванията, включително по отношение на заплахите от началото на октомври към училища не само в България, а и в Италия и в много европейски държави. Това е държава, която разглежда Европа като враждебна", коментира бившият ръководител на отдел „Киберсигурност" в ГДБОП в студиото на сутрешния блок.

Основната задача на тези координирани действия е двойна — психологически натиск върху гражданите чрез всяване на паника и реално проучване на капацитета на институциите за реакция при криза.

Пробивът през хладилните витрини и закъснялата реакция в ЕС

Като показателен пример за пропуските в европейската координация Явор Колев посочи специфичните хакерски атаки срещу индустриални хладилни инсталации. Въпреки че първият подобен удар е регистриран още в началото на октомври, сценарият се повтаря отново със същия разрушителен ефект, което според специалиста доказва липсата на адекватна подготвеност.

„Виждаме, че нямат готовност. При случая с хладилниците, въпреки че това се случи в началото на октомври, сега се повтаря тази атака и тя води до същия ефект. Органите за киберсигурност трябваше още тогава да предприемат действия за информиране на всички потенциални жертви в други страни от ЕС, за да предприемат мерки", уточни експертът в ефира на NOVA.

По отношение на сигурността в България той изрази предположение, че местният бизнес вече е взел предпазни мерки при евентуална уязвимост на системите си, дори и без официално предупреждение от институциите.

„Големите хранителни вериги са чули по новините, ако не са го разбрали от органите за киберсигурност, че има такъв проблем и трябва да предприемат мерки", отбеляза иронично Колев.

Готовността на българските служби

Въпреки критиките към бавния обмен на информация на европейско ниво при конкретни инциденти, специалистът оцени положително общото развитие на родните звена за дигитална защита. Той посочи, че България е интегрирана в европейската архитектура за сигурност и поддържа съответните стандарти, но предупреди, че технологичната надпревара изисква постоянен ресурс.

„Инвестира се в сферата на киберсигурността, развиват се и органите, които отговарят за нея. Държавата ни е част от европейската система за сигурност и сме на европейско ниво. Никога не е достатъчно и все повече трябва да се инвестира в киберсигурност", заключи Явор Колев в ефира на „Събуди се".